Лекуване на емоциите
(събуждане на безстрашния АЗ)
Крис Грискъм
Тази книга е замислена като холографски опит, който ви подтиква да я четете и
възприемете с цялото си същество, интелигентност, сърце и душа. Многобройните нишки са уловени и преплетени, за да разширят панорамата на нашето познание, така че оглеждайки се в емоционалните дилеми, ние виждаме и отражението на светлината, което ни освобождава да продължим изследването. Приключение и удивление са великолепната награда за усилията на освободения от страха Аз.
Крис Грискъм
Галистео, Ню Мексико,
август 1989 г.
Глава първа
ТРАВМАТА ОТ РАЗДЯЛАТА
Сбогуването
Животът ни е изпълнен с раздели, сривове, сбогувания. Ние напускаме някого, скъсваме приятелства, сблъскваме се със смъртта. Развеждаме се. Децата напускат дома си. Бебето престава да суче от майчината гръд. Още при раждането ние се откъсваме – или биваме отделяни от закрилящата утроба на майката. А още по-назад, в миналото, в някакъв момент нашият дух, нашата божествена искра се е отделила от Бог и ние сме възникнали от безформеното. Душата е взела решение да се въплъти. Така сме сътворили тялото – нашия нов дом за съществуване. То е „младо“, което означава, че е външна изява на оня изконен първичен източник, който ни движи към нашето проявление. Посредством мъжката „ян“ енергия ние се изтласкваме извън творението и внезапно се откриваме в тяло и в нова среда. Вратата зад нас постепенно се затваря, връзката ни с творческия източник, с нашата божествена същност става по-неясна, докато съзнанието ни се ограничава в софрата на физическото. Недопусната в света на 4юрмата, божествената същност се оттегля в света на безформеното, с което започва и нашият страх.
Всъщност ние искаме да придобием 4рорма вследствие решението на душите ни. Със своите собствени творчески сили ние изпълняваме съзнателния акт на превъплъщението. Но след осъществяването му се пораждат съмненията, а заедно с това страхът и гневът. Нашата памет за съзнателното ни решение да се преродим изчезва и тялото, за да оцелее, е принудено за първи път да се ориентира във външния свят. По този начин то започва да изживява страх, гняв и болка от отделянето. Дълбоко отпечатан остава споменът за универсалната цялост и единство на живота.
Източник: http://www.teacher.bg