Лекуване на емоциите

Лекуване на емоциите

(събуждане на безстрашния АЗ) Крис Грискъм Тази книга е замислена като холографски опит, който ви подтиква да я четете и възприемете с цялото си същество, интелигентност, сърце и душа. Много­бройните нишки са уловени и преплетени, за да раз­ширят панорамата на нашето познание, така че оглеж­дайки се в емоционалните дилеми, ние виждаме и от­ражението на светлината, което ни освобождава да продължим изследването. Приключение и удивление са великолепната награда за усилията на освободения от страха Аз. Крис Грискъм Галистео, Ню Мексико, август 1989 г. Глава първа ТРАВМАТА ОТ РАЗДЯЛАТА Сбогуването Животът ни е изпълнен с раздели, сривове, сбогувания. Ние напускаме някого, скъсваме приятелства, сблъскваме се със смъртта. Развеждаме се. Децата напускат дома си. Бебето престава да суче от майчината гръд. Още при раждането ние се откъс­ваме - или биваме отделяни от закрилящата утроба на майката. А още по-назад, в миналото, в някакъв момент нашият дух, нашата божествена искра се е отделила от Бог и ние сме възникнали от безфор­меното. Душата е взела решение да се въплъти. Така сме сътворили тялото - нашия нов дом за същест­вуване. То е „младо", което означава, че е външна изява на оня изконен първичен източник, който ни движи към нашето проявление. Посредством мъжката „ян" енергия ние се изтласкваме извън творението и внезапно се откриваме в тяло и в нова среда. Вратата зад нас постепенно се затваря, връзката ни с творчес­кия източник, с нашата божествена същност става по-неясна, докато съзнанието ни се ограничава в софрата на физическото. Недопусната в света на 4юрмата, бо­жествената същност се оттегля в света на безформеното, с което започва и нашият страх. Всъщност ние искаме да придобием 4рорма вслед­ствие решението на душите ни. Със своите собствени творчески сили ние изпълняваме съзнателния акт на превъплъщението. Но след осъществяването му се по­раждат съмненията, а заедно с това страхът и гневът. Нашата памет за съзнателното ни решение да се преро­дим изчезва и тялото, за да оцелее, е принудено за първи път да се ориентира във външния свят. По този начин то започва да изживява страх, гняв и болка от отделянето. Дълбоко отпечатан остава споменът за универсалната цялост и единство на живота. Може да изтеглите от ТУК. Източник: http://www.teacher.bg

Вашият коментар