Когато децата са повече от едно
Eдва ли има родител, който да не желае децата му да се разбират, да си помагат, да бъдат близки приятели. Как да реагираме, когато те не се държат добре едно към друго? Да се намесим ли? Какво да кажем? Най-доброто решение - сключването на мир Добре е да знаете, че неразбирателствата и караниците са обичайни при децата, които живеят заедно. Ето защо не бива да се тревожите излишно! Споровете изиграват важна роля в развитието на децата - научават ги да се борят, да защитават мястото си в семейството и да приемат разочарованията от живота. От една страна те им помагат да свикнат "сами да вадят кестените от огъня", а от друга - сами да се защитават, когато са извън семейната среда. Ето защо обмислянето на ситуацията, правенето на компромиси и сключването на мир е много по-добро разрешение, отколкото "раздаването на шамари". Вашата задача като родител е да въведете ред в детските караници, като се опитате да бъдете справедливи, и да се опитате да покажете на децата какво значи да се живее в хармония. Когато децата са много малки Ако вашите деца все още не са навършили 3 години, бъдете сигурни, че караниците им не се дължат на агресивност или на това, че в главичките им се въртят лоши помисли. Спречкванията им са продиктувани от желанието им за нови преживявания, както и от непреодолимото желание да привлекат вашето внимание. В този период те откриват това, което са в състояние да правят със собствените си тела - да хапят, да скубят, да драскат с нокти, да ритат с крака… От друга страна им доставя удоволствие да ви държат под напрежение. Как да постъпите
  • Много е важно да не забравяте да ги похвалите, когато са заедно и не се карат. Споменавайте пред приятели и роднини колко много ви допада, че децата ви се държат чудесно едно с друго, като се стараете и малките "скандалджии" да ви чуят!
  • Ако вашите деца са много малки, те със сигурност не могат сами да се разберат и да разрешат конфликта си. Ето защо вие трябва да се намесите преди да стане от "играчка - плачка". Направете го по подходящ начин.
  • Дори да ви коства усилия, намесете се в проблемната ситуация, демонстрирайки строгост и спокойствие. Виковете и плесниците не са ефикасни методи за коригиране на лошото поведение на децата. Напротив, няколко думи, казани със спокоен, но категоричен, решителен и нетърпящ възражения тон, са много по-убедителни за децата.
  • Ако думите не подействат и децата продължат да се карат, разделете ги за известно време, докато се успокоят.
  • Добро решение е "налагането на вето" да не се гледат, да не си говорят и да не си играят, докато не се успокоят. Забраната ви много бързо ще доведе до мирни отношения между враждуващите страни.
  • Ако някое от децата ви е обзето от неконтролируема мания да хапе (това е често срещано при децата до 3 години, тъй като те не знаят как по друг начин да изразят чувствата си и да излеят яда си), оставете го за известно време да постои само в коридора. През това време успокойте страдащото дете.
  • Понякога децата изпитват нужда да си съперничат, за да привлекат вниманието на родителите си. Ако предполагате, че случаят с вашите деца е такъв, посветете специално време на всяко едно от тях и се опитайте да им покажете, че печелят вашето внимание много повече, когато не се карат. По този начин те ще се почувстват по-сигурни в себе си и ще им стане ясно, че и двете са еднакво важни за вас.Когато децата са по-големи Ако вашите деца са над 3 години или едното от тях е преминало тази възраст, действията ви, когато се карат, трябва да са по-различни.
  • Изчакайте известно време, преди да се намесите. Вашите деца вече са достатъчно големи, за да разрешават проблемите си сами. Вашето дистанциране ще им помогне да станат по-общителни. Ако обаче започнат да се бият, намесата ви е задължителна, за да се избегне вероятността по-голямото дете да нарани по-малкото.
  • Помолете ги да се успокоят. Поговорете с тях и се опитайте да разберете какво точно се е случило. Ако проблемът е, че са се скарали за една и съща играчка, приложете "метода на будилника". Навийте часовника да звъни на всеки четвърт час, като при всяко иззвъняване взимайте играчката и я давайте на другото дете. В случай че проблемът не се разреши, сложете играчката в някой недостъпен за тях шкаф. Така ще разберат, че е по-добре да си делят нещата, отколкото да ги изгубят.
  • Постарайте се децата да разберат, че да се бият е лошо! Не взимайте страната на едно от децата.
  • Обикновено през ваканцията децата се карат по-често, защото прекарват повече време заедно. Заведете ги в парка, където ще скачат, ще тичат, ще викат на воля.
·  Отчитайте и хвалете заслугите на всяко от децата. Например, ако забележите, че едното дете кара колело много добре, не се колебайте да го кажете. В същото време похвалете и другото дете за нещо, което то прави добре. Когато всяко едно от децата се чувства оценено и се признава неговата индивидуалност, те не изпитват силна необходимост да се съревновават с братчето или сестричката си. Това, че децата ви се карат и се бият, не означава, че като пораснат, ще станат агресивни и жестоки. Караниците са нещо нормално за малките деца, които все още не знаят как да владеят яда си и да се поставят на мястото на други хора. Бъдете търпеливи! Ще видите, че след петата-шестата годинка те ще престанат да се карат толкова често, че от съперници ще се превърнат в приятели в игрите, забавленията и приключенията.

Вашият коментар