Стилове на родителско поведение.
Родителите въздействат по три начина върху социализацията на децата си:
1.чрез директен тренинг, осигуряващ информация или подкрепление за желано родителско поведение /насърчение при игри с връстници например/;
2.чрез модели, убеждения и действия.Такива родители са топли и грижовни и вербално стимулират децата си да бъдат популярни в училище;
3.чрез управление на други фактори от живота на детето, които влияят върху развитието му./ записване в извънкласни занимания, организиране на партита за рожденни дни и други.
От най-съществено значение за развитието на децата са първостепенните родителски дейности. Родителите фокусират грижите и помощта си върху приучаването на децата към такива навици като самостоятелно хранене и обличане. Това става в периода около двегодишна възраст. В предучилищна възраст децата получават помощ от родителите си при регулиране на емоциите си и при изграждане на социални навици. Родителите на ученици в началното училище следва да се отнасят с тях като към хора, упражняващи вид социално оценена дейност. Когато децата навлязат в юношеска възраст, родителите ги насърчават към независимост, идентификация и към вземане на ценностни решения в подготовката им за навлизане в самостоятелен живот.
Детското развитие ,от своя страна, също влияе върху ролята на родителите. През целия период на ранно детство  родителите отблизо контролират детската активност. Когато детето тръгва на училище, родителския контрол върху него отслабва. Родителите започват да очакват от децата си да обсъждат решенията на семейните проблеми заедно с родителите си. През юношеството родителите наблюдават участието на децата си в по-широката социална среда.
В продължителни серийни експерименти Диана Бомринд установява значително различие м междуличностните и поведенчески стилове на деца от предучилищна и начална училищна възраст и техните родители.
Бомринд дефинира няколко типа:
Авторитарни родители. Прилагат изключителни ограничения и контрол. Наблягат върху упражняването на власт и стриктно спазване на наставленията им, осланяйки се на принудителни методи, като заплахи и физически наказания в регулиране дейността на децата си. Такива родители са по-малко грижовни към децата си. Такива родители са по-малко грижовни към децата си, отколкото останалите.
Компромисни родители. Те по-малко ограничават децата си и предявяват по-малко изисквания към поведението им. Разрешават им да взимат самостоятелни решения за повечето дейности, като гледане на телевизия, време за лягане и хранене.
Авторитетни родители. Очакват от децата си да се държат зряло и използват повече възнаграждения, отколкото наказания, за да постигнат целите си. Те поставят изсикванията си открито, опитвайки се да помогнат на децата си да разберат причината за техните искания. Обикновено изслушват внимателно изказванията на децата си и умеят да насърчават диалога. Авторитетните родители са напълно грижовни и топли във взаимодействията с децата си.
Бомринд е открила група от поведенчески характеристики при децата, , съответстващи на всеки един от родителските стилове.
Децата на авторитарните родители не са склонни към проява на социална отговорност и независимост. Те изглеждат нещастни; момчетата са агресивни, а момичетата търсят възможност да се поставят под зависимост. Авторитарния стил, особено когато е съчетан с насилствени методи за контролиране, води до морални предразсъдъци, по-ниско самоуважение и по-слабо приспособяване при постъпване в училище. Високата степен на контрол и негативния родителски стил се свързват с по-висока агресия при децата, слаби контакти при връстниците и по-ниски постижения в училище.
Децата на авторитетните родители са приятелски настроени към връстниците си, самостоятелни са , енергични и ориентирани към постижения. Те проявяват по-високо ниво на самоконтрол.
Децата на компромисните родители притежават нисък самоконтрол и са неуверени в себе си.
Родителите въздействат по три начина върху социализацията на децата си: 1.чрез директен тренинг, осигуряващ информация или подкрепление за желано родителско поведение /насърчение при игри с връстници например/;2.чрез модели, убеждения и действия.Такива родители са топли и грижовни и вербално стимулират децата си да бъдат популярни в училище;3.чрез управление на други фактори от живота на детето, които влияят върху развитието му./ записване в извънкласни занимания, организиране на партита за рожденни дни и други.От най-съществено значение за развитието на децата са първостепенните родителски дейности. Родителите фокусират грижите и помощта си върху приучаването на децата към такива навици като самостоятелно хранене и обличане. Това става в периода около двегодишна възраст. В предучилищна възраст децата получават помощ от родителите си при регулиране на емоциите си и при изграждане на социални навици. Родителите на ученици в началното училище следва да се отнасят с тях като към хора, упражняващи вид социално оценена дейност. Когато децата навлязат в юношеска възраст, родителите ги насърчават към независимост, идентификация и към вземане на ценностни решения в подготовката им за навлизане в самостоятелен живот.Детското развитие ,от своя страна, също влияе върху ролята на родителите. През целия период на ранно детство  родителите отблизо контролират детската активност. Когато детето тръгва на училище, родителския контрол върху него отслабва. Родителите започват да очакват от децата си да обсъждат решенията на семейните проблеми заедно с родителите си. През юношеството родителите наблюдават участието на децата си в по-широката социална среда. В продължителни серийни експерименти Диана Бомринд установява значително различие м междуличностните и поведенчески стилове на деца от предучилищна и начална училищна възраст и техните родители.Бомринд дефинира няколко типа: Авторитарни родители. Прилагат изключителни ограничения и контрол. Наблягат върху упражняването на власт и стриктно спазване на наставленията им, осланяйки се на принудителни методи, като заплахи и физически наказания в регулиране дейността на децата си. Такива родители са по-малко грижовни към децата си. Такива родители са по-малко грижовни към децата си, отколкото останалите. Компромисни родители. Те по-малко ограничават децата си и предявяват по-малко изисквания към поведението им. Разрешават им да взимат самостоятелни решения за повечето дейности, като гледане на телевизия, време за лягане и хранене. Авторитетни родители. Очакват от децата си да се държат зряло и използват повече възнаграждения, отколкото наказания, за да постигнат целите си. Те поставят изсикванията си открито, опитвайки се да помогнат на децата си да разберат причината за техните искания. Обикновено изслушват внимателно изказванията на децата си и умеят да насърчават диалога. Авторитетните родители са напълно грижовни и топли във взаимодействията с децата си.Бомринд е открила група от поведенчески характеристики при децата, , съответстващи на всеки един от родителските стилове. Децата на авторитарните родители не са склонни към проява на социална отговорност и независимост. Те изглеждат нещастни; момчетата са агресивни, а момичетата търсят възможност да се поставят под зависимост. Авторитарния стил, особено когато е съчетан с насилствени методи за контролиране, води до морални предразсъдъци, по-ниско самоуважение и по-слабо приспособяване при постъпване в училище. Високата степен на контрол и негативния родителски стил се свързват с по-висока агресия при децата, слаби контакти при връстниците и по-ниски постижения в училище. Децата на авторитетните родители са приятелски настроени към връстниците си, самостоятелни са , енергични и ориентирани към постижения. Те проявяват по-високо ниво на самоконтрол. Децата на компромисните родители притежават нисък самоконтрол и са неуверени в себе си. Маккоби и Мартин определят още един тип родителски стил – стил на затруднени родители. Тези родители са емоционално откъснати от децата си. Често отдават по-голямо значение на собствените си нужди и ги предпочитат пред тези на децата си. Затруднените родители не се интересуват от събитията в училище, не познават приятелите и рядко разговарят с децата си. Този стил причинява по-ниско самоуважение при децата, висока агресивност и нисък самоконтрол над импулсивното поведение.

Вашият коментар