Животът не е прав и светъл коридор,
по който да минаваме свободно и без пречки,
а заплетен лабиринт от проходи,
сред които трябва да откриваме своя верен път
дори когато се случи да се озовем в сляпа улица
и се чувстваме объркани и изгубени.
Но имаме ли вяра, продължим ли да търсим –
Бог неизменно ще отвори врата и за нас.
никога не сме мислили,
но врата ще се отвори –
и ще се окаже, че тя е добра за нас.
Четиримата въображаеми герои на тази малка притча – мишоците Остроноско и Бързобежкои дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко – са метафора на простите и сложни черти отсамоличността на всяко човешко същество, независимо от неговите възраст, пол, раса или националност.
Понякога всеки от нас постъпва като Остроноско, който отрано надушва промяната, или катоБързобежко, който е готов на секундата да се впусне в действие, или като Колебливко, който отричаи се съпротивлява на промяната тъй като се опасява, че тя ще доведе до нещо лошо, или катоРазсъдливко, който се учи да се адаптира навреме, когато вижда, че промяната води до нещо по- добро!
Независимо коя черта от своята самоличност използваме, всички ние, хората споделяме нещообщо: необходимостта да откриваме своя път в лабиринта на живота и да преуспяваме всъвременния свят на бързи и често неочаквани промени.
Източник: http://www.teacher.bg