Първата Коледа на нашето дете

( Коледно чудо )

  Годината е 2009, декември месец, а Миши е на седем месеца. Първата Коледа на нашето дете! Ще кажете още е малко и не разбира нищо – може би... но може и съвсем да не е така! Всеки ден сме заедно и той дейно участва във всичко, което прави мама! Стъпка първа – украсата! Вадя кашон с играчки и най-различни коледни украси! Детето е учудено – „Какво е това?! Какви са тези странни неща?!” Но аз търпеливо му разказвам кое какво е и защо се слага на елхата. О, елхата, „Дърво вкъщи?!” сигурно си мисли то, но мама му разказва приказка за коледната елха и дори и да не разбира, детето ме слуша в захлас, вперил е поглед в мен сякаш чувам от устата му: „Интересна история, мамо!” Всичко е готово, цялата къща е украсена – поставили сме и къщичката на малките джудженца, остават светлините! Включваме ги ... И в този миг започва Коледа... Лека въздишка се чува от столчето на детенце, обръщам се и виждам светлините отразени в очите му и разбирам, че от тази година нататък ще са истинските Коледи за мен! Детето ми разбра, че идва времето на истинските чудеса! Стъпка втора – коледните сладки! Решила съм, че ще го направя съпричастен към всичко, дори и към готвенето ( все пак баща му е основният кулинар вкъщи ) Но тези сладки са нещо специално! Първо ги печем заедно, а докато разказвам как ще сложим от тях на дядо Коледа под елхата, вече една ръчичка е откъснала част от тестото и е набрашнила носле! След като са готови, правим късмети, взимаме фолио и завиваме късметче във всяка сладка. Така и за белобрадия старец ще има изненада! Давам трохичка от сладката с късметче и на Миши, облизва се и чета в очите му заканата: „Догодина ще си хапна много повече от тези сладки!” Стъпка трета – Бъдни вечер! Емоцията е толкова голяма, че Миши не може да проумее „Какво е това нетърпание. Нещо ще стане!” Масата е приготвена, но малко преди това, след разходката навън, малкият човек е заспал – емоцията му е дошла в повече! Всичко е готово, баба му Оля вече се е подготвила за традиционното прикадяване на храната, отива в съседната стая, където спи Миши и полъхва с ръка към него – да е здрав и Господ да го пази! Докато се разчупят парчетата с питката, той вече се е събудил, предусетил, че може нещо да изпусне! И за него късметче, и за него питка, даваме му по дозичка от всичкото ядене на масата – да опита и той. Иначе мама ще му даде да си суче по-късно, но сега нали трябва да е част от празника! Идва време за подаръците! Докато децата ги няма, Дядо Коледа е оставил огромна купчина подаръци пред камината и сладко си е похапнал от оставените сладки, отворил си е и късметче : „Здрав ще си и таз година, работа за теб ще има!” – разбира се, нали пак ще раздава подаръци! Започва шумна еуфория около разопаковането, която уплашва нашето малко момче и то започва да плаче. Но не за дълго ... първият подарък с неговото име е вече в ръцете му ... Стъпка четвърта – Коледа! Отново емоции, подаръци, богати трапези и шарени покривки! Тате, облечен с червен костюм: „Какво е това на брадата му?!” Миши седи в скута му с червена шапка на главата и го гледа с интерес как се вживява в ролята на белобрадия старец! Мама прави първата си сурвачка в живота! Малка дрянова клонка, украсена с пуканки и цветни ленти специално за първата сурва на малкото човече! След тази вечер нещата продължават по старому, поуспокояват се и ... Стъпка пета – нова година! Дълбок сън! Поразбужда се около полунощ: „Какво става?! Каква е тази пукотевица?!” Мама го прегръща, тати ляга от другата страна и нищо друго няма значение! Тримата заедно посрещаме новата година по-щастливи от всякога, благодарейки на Господ за всичко, което ни е дал! Стъпка шеста – първи януари, ден на сурвакари! Рано сутринта отиваме при едните баба и дядо, сурвакаме, което се превръща наистина в емоция за малък Миши, а следобед – празнуваме рожден ден и имен ден на кака Васи с другите баба и дядо! Тук участваме в специалната проглрама, но пропускаме сурвата. Все още силите не ни стигат за толкова много емоции! Втори януари - „Коледните чудеса приключиха!” – казвам аз на нашето дете сутринта като се събужда, а той ми се усмихва и си говори на неговия си бебешки език. Какво ли ми казва, изглежда толкова щастлив и доволен или може би точно това ми казва ... Имаме най-прекрасното коледно чудо на света! Нашето дете!