Всеки ден създаваме, всеки ден творим!
Има дни от живота ни, когато  създаваме, когато творим  по нещо, към което ще се връщаме хиляди пъти.  Хората, които живеят с миналото си, не умеят да творят! Създават тези, които живеят тук и сега, заради настоящето, заради струйката дъх по заледения прозорец, заради детския смях, заради великите дела, но тук и сега! Всичко започва от любовта и тя ражда това, което хората наричат ЧУДО!  Когато в този миг от живота си ти домакиньо и майко, мислиш, че нещо ти липсва и че не си изцяло пълноценна или може би изпускаш моменти от живота си, ти не подозираш дори, че пропускаш не това, което нямаш, а това, което е пред теб! Животът трябва да се граби с пълни шепи в този миг! И дори сега да си с домашни дрехи и големи пантофи, ти пак може да сътвориш ценен миг,  който след много години ще топли старото ти, препатило сърце! Най-важният инструмент е в ръцете ти – твоето дете! Чудото на голямата ти любов!  Да, не е като да летиш в космоса, да спечелиш Нобелова награда, да покориш Еверест – не, не е ... по-голямо е! Това е изграждането на един живот!Това е твоят миг! Мигът, който никой не може да ти отнеме, ако ти не позволиш! И оставяйки детето си по цели дни постоянно да го гледа някой друг, ти оставяш перото си на друг творец, който вместо теб ще напише история и ще й отреди място в своята библиотека, за да я чете в оригинал, когато си поиска. Колкото и да ти я разказва, тя никога няма да е твоя! Изпуснатото не ще ти принадлежи, каквото и да правиш! Преразказът на книгата никога не може да се сравни с прочитането на самата книга! Да,  понякога дните изглеждат напълно еднакви, но ... не е така за тези, които живеят в този миг и сега! Не е така за тези, които имат сетивата да виждат нещата в истинската им светлина! Тези хора не изпускат нищо - те трупат, те разбират, те печелят, те не просто живеят, те създават, те творят!

3 thoughts on “Всеки ден създаваме, всеки ден творим!

  1. Здравейте Божана,
    Много затрогваща статия „Всеки ден създаваме, всеки ден творим“. Междуличностното общуване е много важно и най-вече в семейството. Получаването на внимание и любов е необходимо както въздухът и водата за всяко същество. Вашето мнение,че който гледа само назад в миналото няма настояще е общоизвестно. Нищо ново под слънцето. По-важно е, че сте формулирали стратегията – „Всеки ден да създаваме и всеки ден да творим!“
    Живият контакт е нещо уникално, в него няма „запис“ и „копиране“, „размножаване“. То е по-по-най-интерактивното преживяване, което не можеш да си доставиш, чрез компютъра. Там сетивата долавят не само картина и звук, но има ли любов и разбиране? Има ли отношение към болката или радостта на другия? Научаваш се на истинските ценности в живота. Другото с което съм съгласна е да знаеш за интересите и вълненията на детето ти, но това с което не съм съгласна е да дишаш във врата му/т.е. да не го отглеждат други хора?/. Училището – други хора ли са? Педагозите – други хора ли са? Можеш ли да си го позволиш този „лукс“ днес да не работиш и да се посветиш като нашите баби, които са били основно домакини, и са отглеждали по 5-6 и повече деца. Цялото семейство с спяло в една стая на постлано на земята. Една образована млада жена, която обича семейството и децата си, не би се чувствала реализирана да си стои само у дома с грижа за дома и децата. Защо? Защото нейното образование не отстъпва на това на съпругът й и без да кариеристка тя иска да се развива и усъвършенства, а така ще даде пример и самочувствие на децата си. Положеният труд в училище не е напразно. Той дава възможнос на личността – било момче или момиче да твори и да работи. Да мисли и да носи отговорност за постъпките си. Единствено „Господ“ е безгрешен. На ценностите обаче децата се учат не само в училище, а повече у дома. Не може да се разчита само на училището – съгласна съм. Защото когато на някой му плащат за да ти гледа детето е – работа и може и да не я върши достатъчно качествено. Във всяка професия има професионалисти има и не до там добри. Майката обаче няма почивен ден. Тя още с раждането е отговорна за възпитанието и образованието на детето си както и бащата. Най-важното за едно дете е да получи любов за да успее! Не съм съгласна обаче да бъде задушено от любовта ни. Да следваме всяка крачка, всяка хапка и всяка една секунда да бъде контролирана на детето ни. То трябва да има свободата също да се научи да твори. Да се научи на самостоятелност, а това дадено доверие от страна родителите дава увереност в способностите му и самочувствие за можене. Нали това искаме ние родителите или може би не всички родители мислят така. Моля за извинение на инакомислещите.

    1. Здравей, Валентина! Радвам се, че съм успяла да те развълнувам. Смятам, че всичко, което казваш, е точно така. Грижата за децата е нещо прекрасно, но и аз самата не съм спирала да работя, въпреки че имам възможността и си гледам децата за сега. Не съм против детските градини, училищата или други форми на социализиране на децата, а колкото до самостоятелността – тя е задължителна, ако искаме да се справят в живота си. Силата на творчеството всъщност се състои и в това – един текст да въздейства по различен начин на много хора в зависимост от душевното състояние, в което се намира всеки. Доскорошни срещи в нови вълнуващи ни мигове!

    2. Уважаема, Валентина,
      Радвам се, че сте затрогнали заетото си с професионална реализация сърце 😉 Но не съм съгласен с много от изказаните от Вас тези. Не защото са неправилни, а защото от тях лъха студенина и струи безсърдечие на съвременното ни пропито от сребролюбие и пошлост общество. Не се обиждайте на емоционалните евфемизми, които използвам. Просто наистина смятам, че всяка жена е първо майка, а след това всичко останало. Ако Вас Ви привличат образите на фемениските от 60-те години размахващи горящи сутиени е разбираемо да застъпвате подобни тези. Но Вие сама пишете, че всяка майка трябва да възпита детето си. Съгласете се – това става до 7 години, когато на малкото човече се дават основите на доброто поведение и стил. След това то трябва да усвои обаче и навиците да общува в общество – именно това се постига в колектив. Именно там проличава какво е научило детето в семейството до тогава. Ако трябва да бъда по-точен – там се показва какво е ВИДЯЛО детето в семейството, тъй като в ранните си години децата усвояват чрез подражание.
      Не е „лукс“ една жена да работи и да се развива. Но предполагам сама знаете, че за всеки успех се заплаща определена цена. А когато това е времето, което трябва да бъде отделено на детето, това е прекалено висока цена. И отминалият миг не може да бъде компенсиран след това нито с внимание, нито с подаръци. Докато една майка се развива и „опознава“ в редките отделени на детето си мигове, какво смятате, че прави то докато нея я няма? Вярвате ли, че оставеното без контрол дете не посяга към забранени за него удоволствия? А в съвременното ни общество да си ги набави едва ли представлява проблем.
      Да разчитате на някой, който срещу заплащане ще предаде на детето Ви определени ценности е меко казано наивно. Ценностите са морална категория, която по определение е безценна. Ако Вие определите цена за ГЛЕДАНЕ на детето си, това не означава, че в услугата влиза и ВЪЗПИТАНИЕ. Това е съвсем различен процес. Поради тази причина не можете да правите паралел между заплащане и резултат в този случай. Говорите, че има добри и лоши професионалисти. А с майките как е? Или те като жената на Цезар са извън подозрение по определение 😉 ? Светът е достатъчно пъстър, за да има и добри професионалисти и лоши майки – примери колкото щете.
      Затова смятам, че статията на Божана е превъзходна. Тя ни обръща внимание на простия факт, че ако СЕГА не дадем на децата си цялото си внимание УТРЕ ще бъде късно. И за това няма да има никакво извинение.

Вашият коментар