Възможност за упражнение и малко информация относно изпита по езикова култура в Пловдивския университет. Като бонус е и теста на Софийския университет.

Формат на кандидатстудентския изпит по български език

Идеята за провеждане на кандидатстудентския изпит по български език (езикова култура) принадлежи на Катедрата по български език в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. На практика това е първата катедра, която промени традицията за хуманитарните специалности във ВУЗ да се кандидатства с изпит по литература. Първият изпит по български език бе проведен през 1992 г. и постепенно, след реализиране на успешни КСК кампании почти две десетилетия, той успя да се утвърди като ефикасно средство за проверка и оценка на реалните знания на кандидат-студентите, а форматът му бе възприет и в други висши училища (в Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Бургас и др.).

Изпитният вариант съдържа четири задачи.

Първата задача е изцяло правописна. Тя съдържа три колони с по 20 словоформи (общо 60), от които трябва да бъдат подчертани правилно изписаните. За целта е необходимо в етапа на подготовката си кандидатът да изучи задълбочено съвременните звукови закони: редукция, асимилация, метатеза, елизия, ятов преглас и др., да овладее принципите на условния правопис, правилата за слято, полуслято и разделно писане, за употреба на главна буква, както и редица особености, свързани с морфемната и словообразувателната структура на думите. Тъй като кодифицираната книжовна норма е вариативна (допуска дублетност), естествено е да се очаква кандидат-студентът да познава всички общоприети и узаконени в книжовния език варианти. В противен случай той не би могъл да се ориентира и да подчертае като правилен онзи от дублетите, който е по-малко популярен или чужд в определена говорна област.

Втората задача представлява кратък научен или публицистичен текст, в който съзнателно са допуснати не само разнообразни правописни, но и граматически грешки, типични за свързания текст. Имат се предвид грешките при членуване, при употреба на бройна форма на съществителни имена от м. р., мн. ч., на т. нар. мъжколични форми при числителните, на падежните остатъци при някои местоимения, при замяна на възвратни притежателни местоимения с обикновени притежателни (напр. неговия вм. своя). От кандидата се изисква да препише внимателно текста, отстранявайки забелязаните грешки, без да прави смислови, стилистични и пунктуационни редакции в него. Ако обаче при преписването се допуснат допълнителни грешки, те се санкционират наравно с онези заложени грешки, които кандидатът е оставил непоправени в текста.