Има дни от живота ни, когато създаваме, когато творим по нещо, към което ще се връщаме хиляди пъти. Хората, които живеят с миналото си, не умеят да творят! Създават тези, които живеят тук и сега, заради настоящето, заради струйката дъх по заледения прозорец, заради детския смях, заради великите дела, но тук и сега!
Всичко започва от любовта и тя ражда това, което хората наричат ЧУДО! Когато в този миг от живота си ти домакиньо и майко, мислиш, че нещо ти липсва и че не си изцяло пълноценна или може би изпускаш моменти от живота си, ти не подозираш дори, че пропускаш не това, което нямаш, а това, което е пред теб! Животът трябва да се граби с пълни шепи в този миг! И дори сега да си с домашни дрехи и големи пантофи, ти пак може да сътвориш ценен миг, който след много години ще топли старото ти, препатило сърце! Най-важният инструмент е в ръцете ти – твоето дете! Чудото на голямата ти любов! Да, не е като да летиш в космоса, да спечелиш Нобелова награда, да покориш Еверест – не, не е … по-голямо е! Това е изграждането на един живот!Това е твоят миг! Мигът, който никой не може да ти отнеме, ако ти не позволиш! И оставяйки детето си по цели дни постоянно да го гледа някой друг, ти оставяш перото си на друг творец, който вместо теб ще напише история и ще й отреди място в своята библиотека, за да я чете в оригинал, когато си поиска. Колкото и да ти я разказва, тя никога няма да е твоя! Изпуснатото не ще ти принадлежи, каквото и да правиш! Преразказът на книгата никога не може да се сравни с прочитането на самата книга! Да, понякога дните изглеждат напълно еднакви, но … не е така за тези, които живеят в този миг и сега! Не е така за тези, които имат сетивата да виждат нещата в истинската им светлина! Тези хора не изпускат нищо – те трупат, те разбират, те печелят, те не просто живеят, те създават, те творят!