В днешно време все по-трудно поколението, което расте, може да бъде провокирано да чете книги. Разбира се, това не важи за всички деца, но процентът на нечетящите е значително по-голям, което е плашещо. Има много причини, за да не четат децата или за липсата на удоволствие от четенето. Тук обаче няма да обърнем внимание на всички, а на една конкретна – задължителния списък с литература от училище. Една от основните причини, която забелязвам и като родител, и като учител е задължителният списък с литература, която се дава на децата в училище. До преди години не смятах, че това не може да бъде проблем, но се оказа, че съм сгрешила много. Представете си следната картина – детето ви завършва първи клас, току-що се е научило да чете и за лятната ваканция му се дават 6 книги, които то трябва да прочете. За всеки възрастен това количество за 3 месеца не е нищо кой знае какво, но не и за първолака, който още срича, осмисля думите, трупа речник, чете на глас и т. н. И когато детето види книгите, идва вторият шок: „Пипи Дългото чорапче“ – 265 страници!!! Напълно естествено е да е обезнадеждено детето докрай! Четенето в началото е труден процес, който при всяко дете изисква различно време и ако още в началото му се секне ентусиазма, край! Свършено е! Години ще трябвата, за да се случи нещо, което да породи любовта към четенето. Но при всяко положение книги от по 100-200 страници, без особени илюстрации не ми се струват подходящи за дете в първи клас. Има варианти за справяне с положението. Как постъпих като майка – разбрах се с детето си, че ще прочетем задължителните книги заедно. Той чете една страничка, аз пет. Така прочетохме три от книгите. Другите, които са по-късички и добре илюстровани с едър шрифт, прочете сам. Разбрахме се обаче, че ще купя каквато книга иска той на интересна за него тема. По този начин упражнявахме четенето и създадохме интересни моменти, но не със задължителните книги, а с любими негови теми. Начинът да се провокира четене е да се предлага интересна за детето тематика. Това трябва да се прави, докато са малки децата. По-късно те сами ще създадат отношение, ще знаят, че е добре за тях да познават литературата, която ще учат, че това ще им помага в училище, но в същото време ще имат култура на четене. Като учител съветвам същото децата. Важното е да четат! Ако не прочетат „Декамерон“ досега в 10 клас, сега забележете!!! – в 8-ми клас, няма да свърши светът! По-добре ми се струва да провокирам интерес у тях, да разкажа избрани моменти, а в последствие съм сигурна, че ще дойде време, когато ще има такива, които сами ще потърсят тази книга! Книгите, които не са за възрастта, са следващият бич за четенето! Не е нормално да караме децата да четат „Под игото“ в 6-ти клас.  Това е един от малкото примери. Нека си прочетат само двете изучавани глави, учителят да разкаже интересно и увлекателно, както за книгата, така и за времето, а когато му дойде времето, в 11 клас, да изучават цялата книга, децата да са останали с приятни спомени от изученото, за да пожелаят да я отворят. Почти непрекъснато чувам от познати деца в 11 клас: „О, учихме я тази книга, нищо не разбрах, ужасна беше!“ Разбира се, като е трябвало задължително да се чете толкова рано, няма как да бъде разбрана и харесана. Помагайте на децата си! Избирайте заедно интересна тематика, търсете класически заглавия! Те обогатяват и речника им, и общата им култура, което безспорно помага изключително много в обучителния процес. Колкото до задължителните списъци – в VII, XI и XII клас ще са необходими произведенията за Националното външно оценяване и Държавните зрелостни изпити, през останалите години помагат за обогатяването на общата култура. Автор: Божана Михайлова