Отделните части на растенията трябва да се събират в такъв период на развитие, когато в тях са натрупани най-големи количества фармакологично действуващи вещества. Този период се определя на базата на няколкогодишни проучвания. Календарните срокове, които често се дават в различни помагала по билко-събиране, са само ориентировъчни и са в зависимост от района на събиране и времето, и обикновено дават известни отклонения. Събирането трябва да се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на утринната роса. От особено значение е периодът, през който се извършва брането. Така например надземните растителни органи (листа, цветове, стръкове) се берат в период на цъфтеж на растението. Подземните органи (корените, коренищата, грудките и луковиците) — през пролетта преди започване на вегетацията или през есента, когато тя е към своя край. За някои растителни видове има значение дори през коя част на деня се извършва събирането. Например за растението напръстник е намерено, че най-подходящи часове са следобедните, когато то е най-богато на сърдечно действуващи гликозиди. При ръчното бране тревите, листата и цветовете се поставят в по-плитки кошници, като не трябва да се притискат и бързо се пренасят за сушене. Събирането на диворастящи растителни видово трябва да се извършва разумно като не се унищожава цялото находище, особено когато се събират подземни части.  При събирането на  билките се употребява прост, но удобен за работа инвентар: ножове, градинарски ножици, лопати, търнокопи, специални гребени за събиране на лайка и др. Както вече споменахме, различават се няколко основни групи растителни части, прилагани в лечебната практика, при събирането на които трябва да се знае и следното: Цветните пъпки — gemmae, се събират рано през пролетта, през месеците март и април, по време, когато са силно набъбнали, но не са се разпукали, тъй като тогава са най-богати па биологично активни вещества. При събиране на пъпки от бреза, топола и др. се отрязват клонките, завързват се на снопчета и се сушат, след което се оронват и отделят само пъпките. Боровите връхчета се отрязват с нож на групички по няколко. Поставят се в кошнички, без да се притискат. Листата — folia, се събират или в началото, или по време на цъфтене и по изключение в период на плодообразуване. Събирането на листата, докато не са напълно развити, не е рентабилно, макар че тогава някои листа са богати на действуващи вещества. Ранното събиране па листата обикновено изтощава растението. Ето защо се препоръчва да се събират розетъчните, долните и средните листа на стъблата. Избягва се брането на променили естествения си цвят или проядени от насекоми листа. Берат се чрез откъсване от стъблото или отрязване на клонки, които се изсушават и след това листата се отделят чрез очукване (мечо грозде). Събират се заедно с дръжките (напр. татул, градински чай, коприва, подбел, ягода, иглика и др.) или без дръжки. Поставят се в кошници и бързо се разстилат за изсушаване. Цветовете — f lores, се събират в началото на цъфтежа. Те могат да бъдат отделни цветове, цели съцветия (лайка, невен) или отделни части на цвета (лопен — само венечните листа, слънчоглед — само езичестпте цветчета). Берат се ръчно, понякога се ползуват специални гребени (лайка) или ножици, поставени на специални дървени поставки за откъсване на клонки от високи дървета  (липов цвят). Стръковете (треви) — herbae, се събират в периода на цъфтене чрез отрязване на стъблата с нож или сърп на около 15—20 см от върха надолу. Не бива в никакъв случай да се изскубва цялото растение от почвата. Стръковете се навързват на снопчета и се сушат. Плодовеи семена — fructus еt semina. Сухите плодове и семена се берат напълно зрели, но при някои видове, за да се избегне разпиляването на семената, се препоръчва беритбата да става преди пьлното узряване. Понякога се отрязват целите съцветия с плодчетата, правят се снопчета, оставят се да доузреят, след което се очукват и пресяват през сито. Сочни плодове и ягоди се събират рано сутрин или вечер при захлаждане. Корите   —  cortices, се  събират  през  пролетта,  когато движението на соковете на дърветата е засилено и лесно се отделят от дървото. Най-добре е да се събира кора от млади стебла и клонки с ножове   от   неръждаема   стомана,   като   се  правят  надлъжни  нарези  до 30см конто в краищата се съединяват с напречни прерязвания, а кората се сваля във вид на жлеб или улей. За медицински цели трябва да се събират само кори от млади клони. Корените, коренищата, грудките и луковиците - radices, rhizomata, tubera bulbi, се изкопават през есента,  когато цялата надземна част е увяхнала,  или рано през  пролетта,  преди да е почнал  растежа на растението. След това корените и коренищата се почистват от пръстта, измиват се бързо с течаща студена вода и се отстраняват остатъците от стъблата. За подземните части на някои растителни видове има специални изисквания при преработката (грудки от салеп, корени от ружа, сладък корен, коренище от акорус и перуника се обелват от външната кора).