И детето, и мъжът ми спят... Стоя сама с чаша вино и се питам – ИСТИНА ЛИ Е?! АЗ ЛИ СЪМ ТОВА?! Когато гледаш детето си двадесет и четири часа в денонощието е нещо страхотно ... и преобразяващо те. Да, но как!  За съжаление обаче – не си  жената, винаги готова да откликне на мъжа до себе си, красива, слаба и успяла на време да се изкъпе ... не, ти си нещо съвсем различно и толкова ново, че още не можеш да свикнеш с реалността и когато останеш на саме със себе си или се погледнеш мимоходом в огледалото, спираш дъх за секунди и си казваш: А, сега така изглеждам. Да, това съм аз! Толкова бързо се случва това, реалността те грабва и пак забравяш да се притесниш, че нещо не е наред. Ставаш сутрин – закуска!  После - игра с детенце и междувременно да пуснеш пералня, миалната машина. Детето му се доспива, ти збърсваш прах, разтребваш, за да може да пуснеш прахосмукачка като стане. Слет като си се разбръмчала бясно из апартамента идва време за следващо хранене. Приготвяш го, но детето не го харесва, а ти си вложила поне 40 минути за това. Вадиш резервен вариант – останалото от вчера! Мислиш си – защо направо не го дадох, а готвих нещо, което въобще не хареса?! Умираш от яд, но детето не е виновно! Още 40 минути ядене, после игра, не можеш да го оставиш сам, защото е станал палавичък и те е страх, така че къпането пак се отлага! Междувременно, ако имаш късмет, можеш да сготвиш нещо, а идва време и за простиране! Простираш на терасата и се правиш на маймуна на прозореца, за да забавляваш детето, което си оставила от другата страна на прозореца на топло в креватчето. И в този момент – отново виждаш изображението си в стъклото на прозореца – хванала небрежно коса, с широката тениска на мъжа си и все още закръглените бузки – наследство от бременноста! За радост детето прекратява секундите на отрезвяване с промрънкване от другата странан на стъклото! Идва време отнво за сън! Приспиваме се с песни и докато пея и го разхождам из стаята в скута си си мисля как ми треперят краката  и как съм на предела си... Заспива! Правя си кафе, сядам на компютъра, едва успявам да си проверя пощата и чувам едно малко гласче да вика от другата стая! Не мога да повярвам – 15 минути и е станал! Пак игри, плодове, бисквити ... и вече не издържам – лягаме двамата на спалнята и заспивам преди детето си! След десетина минути се събуждам и го виждам заспал в седнало положение до мен. Гушкам го и спим двамата цели два часа! Станало е пет  часа и тати се връща от работа!  Трябва ми време да се съвзема! Пак да изпишкам детето, да дам зауска и междувременно да поговоря и със съпруга си за неговия ден – как е минал, какво се е случила, с кого е говорил... В шест часа идва да ме вземе моята приателка, чието дете е с двадесет и четири дни по-голямо от моето, тоест и тя е на същия хал, и отиваме на тренировка! Представяте ли си?! Тренировка!  Но нали съм спала цели два часа – трябва пак да се поизморим! Връщам се и веднага трябва да къпя и оправям детето, да го кърмя и приспивам! Естествено, той  си е поспал добре следобед и приспиването става трудничко!  Заспива!  А аз съм отново в кухнята ... пооправям и ... идва моментът, в който най-накрая ще се изкъпя! Връщам се, вечеряме  и ... се озовавам с чаша вино и двама спящи мъже! Поглеждам ги и знам – истина е! Знам, че утре денят ми няма да е по-различен от днешния,  но знам, че и живота си бих дала за тях двамата! Пия последна трета глътка вино ( нали кърмя, не мога и да си пийна) и си прадставям как може би ще дойде и моето време или може би не...