Емилиан Примов – за себе си, за поезията, за любовта, за вдъхновението…
Представям ви един поет, докоснал мнозина с творчеството си. Човек, за когото трябва да знаете…
Здравей, Емо!
Ние с теб се познаваме. Аз съм редактор на последните ти няколко книги. Как би се представил на читателите ни?
Казвам се Емилиан Примов. Роден съм назад във времето, за което старите хора твърдят, че било прекрасно за живот.
Няма такова време! Всяко време е прекрасно, щом живееш!
Роден съм в Пловдив, посвоему най-очарователния град на България.
Към настоящия момент работя и живея в Кеймбридж, Англия. Още един вълшебен град.
Не съм по-странен от всички останали хора. Дишам, работя, живея…
О, да! И стихове пиша!
Та за мен, толкоз!
Любопитно ще е – как започна да пишеш?
Писането, моето творчество, започна в предстудентските ми години. Някъде след казармата. Бях се влюбил /буквално/ от пръв поглед. И ми се стори, че би било забележително и запомнящо се, ако напиша стих за любимата. Тя пък след това ме обвини в плагиатство и уби романтиката.
Защо любовна поезия? Ти си пътуващ писател. Има ли нещо общо между пътя и любовта?
Всичко е на случаен принцип. Нямало е момент, в който да си кажа- „Ще пиша любовна поезия!“. Така някак си се наредиха нещата. Пък и това е нещото, за което думите не се изчерпват. И отговорите също! Кой ще каже какво е любов?!
Питаш ме дали има нещо общо между пътя и любовта…
Те са едно! Любовта е път! Този, който двама вървят! Кратък, дълъг… без значение! Път! Не може да обичаш само под това дърво! Някой ще иска да се премести и на слънце! Да, ще го обичаш и там, но трябва да го обичаш и докато вървите от сянката до слънцето! Любовта е път!
