Конфликт на интереси
За сблъсъка на родителите с предучилищното образование.

Таня Лисичкова

Отварям facebook и разглеждам стената си нашарена от горе до долу с негодуващите статуси на моите приятели и коментарите на техните приятели: „Май ще ни изгонят от Родината“;
„Е, не! Отщя ми се трето… да го родя, за да им го дам на 3?“
„Поставят родителските кооперативи извън закона – зачеркват нещо преди да са го опознали дори!“
Следват множество линкове към емблематичното навремето парче на Pink Floyd „Another brick in the wall“. Пускам го да звучи и натискам „сподели“.

Може би си се досетил, че реакциите са по повод проектозакона за предучилищното образование, който разтревожи (и скандализира) моите приятели, техните приятели и мен. Как точно, ще се опитам да обясня на човешки език.

На първо място, неприятна (меко казано) е категоричността на просветното министерство по отношение на ролята на семейството в обучението и възпитанието на децата. Медийното пространство се напомпа до спукване с тезата на зам.-министър Милена Дамянова, че в семейството детето не може да придобие умения и навици да живее с околните, че не би се научило да работи в екип, че няма как да развие критическото си мислене и, любимото ми, че не е възможно да се социализира.

От една страна, от МОМН ни успокояват, че имат за цел най-вече да обхванат децата от малцинствата. Съгласна съм, че има хора, които не знаят как, не могат или нямат волята да се грижат, да подкрепят и образоват деца си. Със сигурност има деца, на които държавата трябва да помогне, да им даде възможност да получат образование и да се социализират, да растат като пълноправни членове на това общество.

Но от друга страна, задават твърда решителност, съблюдавана от закона за образованието, която сериозно се заканва да подрязва (със санкции) крилата на всеки загрижен родител, дръзнал да предпочете различен стил на обучение за своето дете. Опасявам се, че все по-явно и целенасочено се вменява на родителите, че не са достатъчно съзнателни и способни да взимат решения и че други, непознати хора, са много по-наясно с нуждите на децата им.

Опасявам се, че е и противоконституционно.

През 2004-а стана задължително за децата да тръгват на предучилищна на 6 години – тогава нямаше реакция от страна на обществото и промяната се прие. От тази година задължителната предучилищна подготовка обхвана и 5-годишните, от което едва минимален брой родители застанаха нащрек. Но идеята ви за 4-годишните в училище изби рибата, драги господа.

Защо родителите са готови на бунт? Защо отхвърлят идеята за задължителното предучилищно възпитание на 4-годишните? Защо като цяло не одобряват новия закон? Защо неправителствените организации, работещи с деца, алармират за бъдещи проблеми от ранното им задължително изваждане извън семейството?

Отговорът виси със страшна сила на сайта на Президента на РБългария в документ за целите и ролята на предучилищното образование. Нека отдадем дължимото внимание на точка 2.3., която разглежда качеството и кадрите на предучилищното образование днес. От нея става ясно, че там горе не знаят какво точно е качеството на предучилищната подготовка и какви са постигнатите резултати от нея, но ще продължават да я налагат в следващите 8 (осем!) години. И още, не могат да привлекат и задържат младите учители, но като бонус, не са наясно с адекваността на подготовката и квалификацията на работещите кадри.

Как да сме щастливи от намерението на МОМН да си прави опити с най-милото ни години напред без ясен резултат дотук? Как да приемем държавата, която е на последните места по жизнени индекси в Европа, да монополизира решенията за възпитанието и образованието на нашите деца? Говорим за същото онова образование, което според докладите на Европа не е на добро ниво.

И в тази връзка не мога да не засегна един назрял проблем – идеята за криминализиране на родителските кооперативи. Предвиждат се глоби от 15 000 до 30 000 лева, които да се налагат на родителите, организирани в кооператив. Не мога да не се възмутя от неинформираността на зам.-министъра на образованието г-жа Дамянова, която твърди, че родителските кооперативи са място, където майки се редуват да гледат децата си. Сам разбираш колко несериозно звучи това.

В София има повече от 15 действащи кооператива и в нито един децата не се отглеждат от майки. На разположения са учители, педагози и/или психолози. Техен работодател не е държавата, а семействата, подбрали с много внимание хората, които да работят с техните деца. В действителност майки и бащи се редуват като ежедневно присъствие, но те отговарят за техническото функциониране на кооператива – за чистотата, за качеството на храната и материалната база, за грижата, която получават децата и др. Понякога за да се оформи кооператив, е нужна повече от година подготовка и това е достатъчно доказателство за отговорния подход на тези хора. В този ред на мисли опитите да бъдат принизявани в медиите като гледане на деца по апартаменти от съмнителни лелки, са несериозни. Факт е, обаче, че една неистина повторена сто пъти, накрая може да бъде приета за истина и явно това се цели.

Трябва да се знае, че създаването на родителски кооперативи не е едно обикновено спасително хрумване на шепа капризни родители, а е проучен опит, прилаган в множество европейски страни с успех още от началото на миналия век. При това държавите признават тези форми на грижа и ги подпомагат.

Тук изниква въпросът защо родители прибягват до този утвърден в други страни опит? Ще изброя най-сериозните причини:
1. Липса на места в държавните детски градини и непосилните (за някои родители) такси на частните.
2. Възможността за индивидуално внимание към детето е сведена до минимум – в някои детски градини групите са с над 30 деца, а учителите по начало са поставени в неблагоприятна позиция и под стрес.
3. Някои родители не са удовлетворени като цяло от услугата – изпитват недоверие към качеството на грижата и отношението към детето.
4. Фактор е и несъгласието с остарелите (и понякога насилствени) методи на приобщаване, възпитаване и обучение в (някои от) държавните детски заведения.

Да го кажем просто: на хората им е омръзнало да разчитат на късмета децата им да попаднат на място с по-малобройни групи, с двама спокойни учители, разбрана директорка и хуманни порядки в съответната градина. (Само един пример: на някои места децата имат достъп до вода за пиене под час!). Както знаем, в България почти никога не се случват заедно две добрини, пък камо ли три. И са големи късметлии тези, които са доволни от всичко изброено накуп – можем само благородно да им завидим и да съжалим за лошия си късмет.

Не ме разбирайте погрешно. Аз като родител не съм против детските градини. Против съм да нямам право на друг избор. А да се записват 4-годишни деца в училище е безотговорно и дори потресаващо. Преди 2 години излязоха данни, че над 70% от учениците в България избягват да използват училищните тоалетни заради лошите и нехигиенични условия. До ден днешен Министерството не е направило нищо по този въпрос. Наскоро излезе и новината, че всяко четвърто(!) дете тръгва на училище със страх от насилие. Какво се е променило отпреди 2 години досега? Нищо. Нито един ученик не бива да изпитва в училище неудобства, застрашаващи здравето му, още по-лошо – страхове. Въпреки това се опитват да ни накарат да поставим и най-малките в тези ужасяващо неуредени условия.

И така: от МОМН не приемат позитивите на различните форми на отглеждане и образование на децата, не приветстват родителите, когато имат желание и воля да създават спокойна и здравословна среда, а вместо това ще ги заплашват, наказват и глобяват от позицията на властта.

Единственият начин всички да бъдем доволни и пълноправни е стандартите заложени в закона да се променят – системата да стане по-гъвкава и съобразена спрямо нуждите и различните особености на децата. Да можем да избираме подходящата форма на обучение и да им даваме най-доброто, което заслужават. Скъпите наши деца.

Благодаря ви, че прочетохте размислите на една майка, която в следствие на цялостната държавна политика все по-трудно ще се навие да има второ дете. Може би някога, някъде… Другаде. Защото, както знаем, има и други държави, където предучилищното образование обхваща по-малките деца, но условията, отношението и начинът на обучение са коренно различни. И има алтернативи.

В сряда (12 декември) от 10:00 е планиран протест на родители пред Народното събрание.

Източник: http://sofialive.bg/city/frontalno/112-konflikt-na-interesi.html

 imamproblem.com подкрепя протеста и апелира да не се подминава с лека ръка бъдещето на нашите деца!

Вашият коментар