Нека започнем с основния стереотип, който преследва младите майки на XXI век: „нито един лекар не препоръчва кърменето след 6 месеца, тъй като млякото се изчерпва.“ Защо „внезапно“ обеднява кърмата, която преди е била основното меню, очевидно не отговаря никой, но защо да не може да бъде обяснено?!

Това е една абсурдна ситуация: благодарение на интернет и многобройната информация знанията на майките надминават в повечето случаи знанията на лекарите. Лекарят не винаги може да обясни как кърмата се произвежда и как тя си променя състава през целия период на кърмене. Тези въпроси изискват специални познания, които са много по-големи от дежурните отговори на лекарите. Много майки, при посещение на лекаря си крият факта, че кърмят, особено ако детето е по-голямо (след година), за да избегнат неприятни забележки и дразнещи коментари. Въпреки мораления натиск, броят на майките, които кърмят децата си до две години и повече, нараства всяка година. Не бива майките да се поддават веднага на коментарите за ранното отбиване или на рекламите на адаптирани млека. Нужно е, да се получи пълна информация по всеки един проблем и тогава да се действа.

Продължителнвото кърмене е плашещо за много майки. Струва им се прекалено ангажиращо, тежко, а и съпроводено с многобройни митове, става наистина страшно. За дългосрочното кърмене съществуват рекорден брой митове. Освен това, кърменето на голямо дете в парка не предизвиква положителни емоции. За хората не е странно да видят скитник или пияница на пеката, наркомани по градинките, голи жени по телевизията, но не и кърмеща майка на двегодишно дете. Нагласата е винаги отрицателна спрямо бъдещето на детето. За дете, кърмено повече от година се чуват следните определения: ще расте като егоист, инфантилен, с погрешно сексуално ориентиране, противообществена личност. А всъщност истината е, че това са деца, които израстват като чувствителни, добри, със здрави емоционални нагласи и сигурни в себе си. Лошото е, че за да изчеднат тези отрицателни нагласи е нужно прекалено много време, но не е невъзможно! Да не говорим, че и майката като личност е подложена на допълнителен тормоз с нелепи коментари като: „Ще й се развалят гърдите!“, „Слабата майка, няма мляко!“ „Ще й се увеличи теглото!“, „Ще й се развалят зъбите!“ Списъкът може да продължи страшно дълго. Долната линия обаче се състои в това, че кърменето няма нищо общо с нито един здравен проблем – просто защото той не възниква „внезапно“, без допълнителни предпоставки. Всеки адекватен специалист знае, че кърменето подмладява и съживява. Например, калцият се усвоява по-добре в периода на кърмене, благодарение на работата на определени хормони. Следва да се отбележи, че рискът от остеопороза в напреднала възраст е най-лесно предотвратим чрез кърменето, като по този начин рискът може да бъде намален с 25% за всяко дете, отглеждано на гърдата. Да не говорим и за имунитета, който не би могъл по никакъв друг начин да се засили толкова, колкото чрез кърменето.

Най-използваният мит за това, че няма нужда да се суче след година, е свързан със сътава на майчиното мляко. През втората година от живота на детето кърмачето получава дневно 500 мл кърма. В нея  се съдържат протеин от 43%, калций – 36% витамин А – 75%, фолиева киселина – 76%, витамин В12 – с 94%, а витамин С – 60-80%. Кърмата действително променя своя състав, за да отговарят на нуждите на детето. Нараства броят на антитела, те се натрупват в организма и го защитават, дори и след отбиване от гърдата. Кърмата след една година, съдържа антитела срещу инфекциозни агенти, пренесени по-рано от майка. Имуноглобулин покриване на чревната лигавица, което го прави недостъпен за патогенните бактерии. Млечни мазнини на година увеличава от 2-3. Съдържат се още – хормони, имуноглобулини и липиди (мастни киселини) в най-добри за мозъка, нервната система, силна имунна система. Всичко за здравето на човека. Освен това майчиното мляко е най-лесно смилаемата храна за организма и най-добре усвояваща се.

Ако в майчиното мляко нямаше нищо полезно, Световната здравна организация нямаше да препоръчва да се продължи да се кърми до две години. Доказано е, че сред кърмените бебета по-малко вероятно е да се развият алергични заболявания: хранителни алергии, алергичен бронхит и бронхиална астма. Колкото по-дълго кърмите, толкова по-ниска вероятност от неправилна захапка и образуване на кариес. Един от основните въпроси, свързани с дълго кърмене е, че детето не се храни „нормална“ храна. Ако детето е правилно научено да допълва храненето си, не се насилва да яде друга храна, предлага му се алтернатива и се захрани достатъчно късно, за да е готова за това, проблем едва ли ще има, който да е свързан пряко с кърменето. Това обаче е тема за друга статия, свързана със захранването.

2 Comments

  • diana каза:

    Bravo na vsichki maiki,koito se rukovodiat ot maichiniat
    instinkt,i otglejdat decata si,po estestven nachin…decata sa nai-blizko do estestvenite procesi.Znaiat perfektno koga i kolko da se hraniat.ostavete gi sami da reshat kolko imat nujda da budat kurmeni

  • Barabor каза:

    Много странна статия, с меко казано „неверни твърдения“. Надявам се да ми бъде простен следния задочен спор, но:

    „Нека започнем с основния стереотип, който преследва младите майки на XXI век: „нито един лекар не препоръчва кърменето след 6 месеца, тъй като млякото се изчерпва.“ – бихте ли ми посочили поне един от тези „нито един“? Сред лекарите, с които контактувам ВСИКИ препоръчват ПРАВИЛНО кърмене на децата. За „изчерпването“ на кърмата е безсмислено да се говори, доколкото самият акт на сучене стимулира отделянето на кърма.

    „Това е една абсурдна ситуация: благодарение на интернет и многобройната информация знанията на майките надминават в повечето случаи знанията на лекарите.“ – дано да е така. Опитът подсказва, че „знанията“ на майките стават за махленска раздумка, не за сериозен разговор. Техните „знания“ почиват глявно на митове и градски легенди, както ще цитирам малко по-долу. От съвременни литературни източници, по които се подготвят нечетящите в Интернет лекари.

    „Освен това, кърменето на голямо дете в парка не предизвиква положителни емоции.“ – придизвиква разбира се – главно у наобиколилите кърмещата майка воайори.

    „За хората не е странно да видят скитник или пияница на пеката, наркомани по градинките, голи жени по телевизията, но не и кърмеща майка на двегодишно дете.“ – т. е. кърмещата майка е социално явление идентично с непридизвикващото удивление наличие на алкохолици, наркомани, голи жени/мъже и т. н.? Вероятно голата жена е еднакво неприлично социално явление, независимо дали демонстрира ‘прелестите си“ или кърми детето си.

    „За дете, кърмено повече от година се чуват следните определения: ще расте като егоист, инфантилен, с погрешно сексуално ориентиране, противообществена личност. А всъщност истината е, че това са деца, които израстват като чувствителни, добри, със здрави емоционални нагласи и сигурни в себе си.“ – наличието на негативен социален мит не потвърждава обратното. И къде е доказано обратното? В Екваториална Африка майките практикуват изключителното кърмене, поради неблагоприятният си социален статус. Вероятно там живеят най-чувствителните, добри и със здрави емоционални нагласи деца. Странно е как тези малчугани след като порастнат практикуват тук-там ритуален и не до там канибализъм, след като са закърмени с подобни добродетели.

    „Всеки адекватен специалист знае, че кърменето подмладява и съживява.“ – интересно защо многодетните майки от Средния Изток и Африка не изглеждат като ученички. Вероятно защото само с кърмене не се подмладява.

    „Следва да се отбележи, че рискът от остеопороза в напреднала възраст е най-лесно предотвратим чрез кърменето, като по този начин рискът може да бъде намален с 25% за всяко дете, отглеждано на гърдата.“ – т. е. всякак баба-кърмачка се превръща в манекенка със здрави кости? Всъщност истината е далеч по-прозаична. Настъпването на менопаузата води до спиране продукцията на естрогени. А те участват в регулацията на костния метаболизъм при жената. Например в популярното Уики можете да прочетете, че и да кърите и да не кърмите остеопорозата зависи от съвсем други фактори.

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0

    „Най-използваният мит за това, че няма нужда да се суче след година, е свързан със сътава на майчиното мляко.“ – това всъщност е неопровержим факт, доказан от съответните проучвания. Известно е, че през първата година количеството на отделяната кърма се колебае от 600 до 800 мл/24 часа. Доколкото количеството на белтъчините намалява от раждането до 12 месец от 1,4 г/100 мл до 1 г/100 мл кърма, а потребностите от белтъчини на детето нарастват с растежа (средно 2,г/кг/24 часа) лесно може да се изчисли кога настъпва дефицитът на белтъци. Например: Ако на 4 месеца детето тежи средно 6 кг, нуждата му от белтъчини ще бъде 12 г/24 часа, а доставяните от майката ще бъдат 8,6 г (0,012 г х 800 мл). т. е. на 6 месеца ще има дефицит от почти 30%. Това практически се компенсира от увеличаване на количеството на кърмата, тъй като, за да не гладува детето суче по-продължително и упорито, което стимулира лактацията. В краят на 1-та година обаче, детето би трябвало да тежи 10-12 кг. И нуждите му от белтъчини ще са 20 г/24 часа. А доставката от майчината кърма ще бъде максимум 10 г. (0,01 г х 1 000 мл). или вече имаме 50% дефицит. Поради това ВСИЧКИ специалисти по детско хранене (включително специалистите на СЗО) препоръчат захранването на детето (т. е. включването на не-млечна храна, заместваща едно кърмене) да стане след края на 4-я, но не по-късно от края на 6-я месец. Именно, за да не се стига до тежък белтъчен недоимък.

    Цитираните данни са от „Хранене на детето и малкото кърмаче“ проф. Лиляна Трифонова. За съжаление това е единственото проучване на кърмата на българските жени. С незначителни разлики подобни данни се цитират и в:
    Pediatric Nutrition изд. Karger 1998 г. стр. 3
    Кърмене и хранене на кърмачетата и малките деца; Методическо ръководство на СЗО за Европейския регион №87 стр. 72

    „Нараства броят на антитела, те се натрупват в организма и го защитават, дори и след отбиване от гърдата.“ – антителата намиращи се в кърмата не се натрупват в организма. В кърмата се намират Ig A (т. нар. секреторни имуноглобулини. те могат да предпазят детето единствно от инфекции на храносмилателната система), докато имуннният отговор в организма се осъществява от Ig M и Ig G. Такива в кърмата няма.

    „Един от основните въпроси, свързани с дълго кърмене е, че детето не се храни „нормална“ храна. “ – всъщност основният въпрос е, че само кърмата след 6-я месец не доставя необходимата енергия, белтъчини и т. н. на детето. И скъсявя периода на адаптация на храносмилателната система на детето към въвеждането на новите храни.

    „Ако детето е правилно научено да допълва храненето си, не се насилва да яде друга храна, предлага му се алтернатива и се захрани достатъчно късно, за да е готова за това, проблем едва ли ще има, който да е свързан пряко с кърменето.“ – стига това да стане между 4-я и 6-я месец всяка майка може да кърми толкова дълго, колкото пожелае.

1 Trackback or Pingback

Вашият коментар