Супата се загребва с лъжицата от средата на чинията към вътрешната страна. Дъното на лъжицата се опира тихо на ръба на чинията, за да се отцедят капките.
Хлябът обикновено се взема с ръка. Веднъж взетата филийка не се връща обратно. По време на храненето хлябът не се реже с нож, нито се отрсапва, а се чупи на малки хапки. Неприятно е да се гледа издута с големи хапки уста.
Кюфтета, мусака, риба, варени и пържени зеленчуци не се режат с нож, а се отделят с вилица на хапки, като вилицата се държи с дясната ръка.
При нарязване на печено, пържено, задушено месо вилицата се държи в лявата ръка, а ножът — в дясната. Нарязването става за всяка хапка, а не наведнъж. Внимава се при нарязването вилицата да се държи наклонена към чинията, а не вертикално, за да не се подхлъзне и разпръсне храната по масата.
След привършване на храненето ножът и вилицата се слагат в средата на чинията, успоредно с ръба на масата.
Да се говори с пълна уста е некрасиво. „Опасен съсед“ се нарича всеки, който по време на храненето жестикулира енергично с ножа или вилицата.
Когато се яде компот от костилкови плодове, костилките се връщат с лъжицата в малката чинийка под купичката с компот или в общата чиния за отпадъци.
Когато се белят ябълки или круши, плодът се нарязва на резенчета и след това се обелва. За препоръчване е динята или пъпешът да се поднасят изрязани от кората и нарязани на парчета в голяма чиния, откъдето всеки взима в своята чиния.
Гроздето не се поднася на големи гроздове, а се накъсва на малки чепки, за да се разпредели сравнително по-правилно между сътрапезниците.
На стола се седи изправено. Тялото не трябва да се опира на масата. Само ръцете до лактите могат да се движат над масата.
Насипването, поднасянето и прибирането на храната трябва да се  извършват спокойно и тихо.
При храненето трябва да се поддържа добро настроение, като за тема на разговор се потърси нещо приятно и полезно.
Неприятните разговори намаляват апетита и приетата храна се усвоява трудно от организма.

Вашият коментар