Мамо, разкажи ми приказка

Един ден, когато детето ми порасне и започне да се интересува от истински истории, аз ще поровя в кошницата с инвестирани спомени и ще извадя една реална приказка, наречена:

Първото море на едно малко момче

Имало едно време едно малко момче и както всяка вечер, когато дошоло време за сън, се пренесло в света на сънищата, за да преживява отново и отново миговете от наситения с емоции живот. Когато се съмнало обаче, малкото момче забелязало, че не е в леглото си, а се вози в колата с тати и мама. Поогледало се, посъбудило се и погледнало през прозореца … какво да види – огромно корито с вода! Толкова голямо, че не се вижда коритото, а само водата! Кой ли се къпи вътре, неговото е толкова по-малко! И няма чешма, а водата се движи – колко странно! И колко е щастлива мама само, сигурно тати е купил това корито за нея! Изобилие от нови мисли и въпроси се въртяли в главата на момчето при вида на това, което майка му наричала море.

След като колата спряла, тати взел малко от багажа, а мама го гушнала и се настанили в хотела. Отново нови неща – ново място, различно… момчето се зарадвало, ще има какво да изследва тези дни – нови пространства и каква тераса – огромна! Докато проверявал новото място, забелязал как мама и тати се преобличат, взимат хавлиите, грабват и него и тръгват нанякъде. Сигурно тати ще подари коритото на мама и ще се изкъпят всички в него! Като че ли не ми се къпи много сега! – мислило си момчето, но гледало с интерес хората  по улиците, големите надуваеми играчки, лодки и басейни и се чудило къде е попаднало! Толкова бил изморен от пътя, че докато стигнат до набелязаната цел, вече бил заспал в новата си количка!

Не минало много време и момчето се събудило. Каква била изненадата му като видяло, че коритото било заоградено с огромен пясъчник! О, Боже! Колко пясък! Но защо и други хора ползват коритото на мама?! Сигурно им е позволила, нали е голямо! Малкото юначе не пожелало да се изкъпе в морето, но затова пък паднала голяма игра с пясъка.

На следващия ден му купили басейнче, което тати всеки ден пълнил с вода и юнакът пътешествал с камиончето си из собственото си море. Дори тати му хванал раче, което возил в камиона си и го поливал с вода, но после трябвало да го пуснат в коритото на мама, за да живее. Колко странно – коритото на мама е пълно с интересни неща! Тук има рачета, малки рибки, камъчета, едни интересни черупки, които се казвали миди, и плуващи тревички. В неговото корито няма нищо такова! Трябва и той да си го напълни, ще вземе кофичката и ще събере от на мама, за да си ги занесе вкъщи!

Така ден след  ден малкото момче с нетърпение се докосвало до морето и всичко, което го заобикаля и не преставало да изследва новия свят, който му подарили мама и тати, дори решило да влезе в коритото на мама, заедно с нея и тати разбира се, но му се сторило малко страшно и не ги изпускало за секунда, въпреки че паднала голяма веселба! Вечер го водили на големи разходки, виждали забавни неща  и много хора, а сутрин с тати ходили да купят закуска и да му разкаже приказка за морските рибари, дори ги чакали на кея, за да видят големите риби!

Всичко било прекрасно, докато една сутрин отново не се събудил в колата , за да види, че наоколо му няма море, а мама е малко тъжна. Сигурно, защото нейното корито е толкова голямо, че тати не може да го сложи в колата. Ще й дам да се къпе в моето, си помислило момчето!

–          Мамо, май поуката в тази история е не, че момчето е видяло морето за първи път, а, че двамата с баща му са направили майка му много щастлива – единият й е купил морето, а другият й дава своето корито, нали!

Вашият коментар