Тази статия е ориентирана най-вече към тези жени, които не са били бременни досега и тепърва ще се сблъскват с отрицателните страни на това иначе толкова хубаво нещо. Сигурна съм, че след като я прочетат, много настоящи майки ще са минали, ако не през същите, то през подобни ситуации и ще могат да споделят своите преживявания, за да сме от полза бъдещите такива да се сдобият с много търпение и да са подготвени за безумията, с които ще се сблъскат.

Днес, на 19. 08. 2011 година, с моя приятелка отиваме в банка ОББ (клона на Гладстон, Пловдив), за да внесем едни пари. И двете сме бременни, а и с нас са големите ни деца (на по две години). Аз оставам с децата отвън, за да не създаваме суматоха, а моята приятелка влиза вътре. Действието се развива в 10 часа сутринта. Като за начало ще спомена, че в банката е пълно с народ, цари безредие, не се знае кой за какво и за къде чака, работи една каса, на моята дружка никой не й предлага стол да седне, а й се обяснява да си чака реда, защото преди нея имало хора. (Само ще вметна, че коремът й личи, а не трябва да се гадае!) Тя възпитано изпълнява нарежданията на охраната, който, както знаете и от други институции, е толкова важен, все едно си влязъл в имота му и нарушаваш личното му пространство. Когато тя решава, че идва вече нейният ред (минал е около половин час), двама „джентълмени“ минават пред нея с купчина с пари и я пререждат. Ако си задавате случайно въпроса дали са се смутили, че са прередили бременна жена, висяла права половин час – ооо, не! Защо?! Да си седи! Тя обаче решава да не си седи, а да възнегодува на това безобразие и се обръща все така културно към охраната с думите какви са тези господа и защо минават преди нея? Отговаря й се, че така трябвало да стане, те били наред! Още половин час „галантните“ индивиди, вече започнали операцията на касата, не могат да свършат работата, за която са отишли. За пореден път моята приятелка се опитва да възроди реда и да попита какво става като вече ядосано обяснява, че тя е бременна жена (може да са си помислили, че е преяла стабилно все пак), а освен това вън я чака още една бременна с две деца ( Банката е цялата в стъкло! Ясно се вижда огромният ми корем и вече изнервените деца!)! Тук си поемам дълбоко дъх … и заявявам на всички дами с бушуващи хормони – най-добре е да излезете, за да съхраните себе си и детето във вас! За съжаление – разбиране няма да получите. Ако е искал някой от банката да прояви такова, то това щеше да стане още в самото начало. Уви, нито охраната, нито някой от персонала вътре се трогва от това бременна ли си, или не! За да не роди преждевременно и тя, а и аз (все пак съм в деветия месец), оставяме работата незавършена и напускаме банката! Всичко приключва с бурно ръкопляскане от страна на двегодишните, които смятат, че най-накрая мамите са свършили работата и може да тръгваме! Милите ни деца, поне те са щастливи накрая!

Тук съм пресъздала една конкретна случка, но нещата нито започват, нито свършват с това! Всеки ден ще се сблъсквате с подобни проблеми. От това някой да ви блъсне на улицата и да се направи, че ви няма, до това да ви изпревари в рейса и да заеме мястото, към което сте се запътили! Тези, които ще проявят съчувствие към вас, обикновено са раждали жени или мнооого рядко накой татко с бременна съпруга. Това е! Ако имате късмет, може да попаднете в частна фирма с добре обучен персонал, където ще ви обслужат по-бързо и с привилегии! Това е обаче ако имате късмет! Бременни дами, така стоят нещата в нашата страна, снабдете се с търпение, защото се превръщате в нежелано присъствие в обществото! Хората се притесняват не от това, че сте бременна, а от факта, че трябва да ви отстъпят нещо и затова е най-добре като се правят, че не ви забелязват! Тоест, вие сте „невидими“, въпреки начина, по който е решила природата да изглеждате!

1 Comment

  • Denitza Mihailova каза:

    Да това е една мила родна картинка.Нима един служител работещ в някаква банка няма деца или вероятно не знае какво означава да си толерантен и съобразителен.Да едва ли всичко това е свързано с незнание.В момента съм бременна и откакто ми личи мога да преброя на едната си ръка случаите,в които хората са били съобразителни с мен.По – скоро ще ме стъпчат,бутнат,ще ме накарат да чакам търпеливо,ще ми отнемат път.Това е обществото,в което живеем.Девизът на това общество е:да убием с камъни бременните и хората в неравностойно положение и да издигнем на пиедестал убийците.Призивът ми като една незначителна част от това общество е да не се примиряваме и винаги, когато имаме възможност да си търсим правата.И ние сме хора и сме дали нещо на света,едно дете не е малко и то утре ще даде нещо на света.

Вашият коментар