На пианото в редица семейства се гледа повече като на мебел, отколкото като на инструмент, и затова грижата за него се свежда глав­но в почистване на праха. За да се запази неговият тон, са необходими много по-големи грижи, които се свеждат главно в следното:

Пазенето на пианото трябва да започне още от часа, когато то се пренася вкъщи. Ако това става зимно време, стаята, където ще бъде поставено то, а също и коридорите, през които ще мине пиа­ното при пренасянето, не бива да се затоплят предварително. По пъ­тя за вкъщи пианото е било на студено. Студът сам по себе си не му вреди, но, веднъж стояло на студено, то се „изпотява“ в топлата стая покрива се отвътре и отвън с влага. От полепналата влага политу­рата се разваля, струните и винтовете ръждясват, а чукчетата ов­лажнели, удрят тъпо, от което тонът излиза слаб и глух. Важното е, че чукчетата остават завинаги такива. Затова, не отоплявайте стаята още същия ден, а направете това на другата сутрин, когато пиано­то вече е свикнало на стайна температура. Не свирете на пианото в деня на пристигането му. Не го отваряйте нито при клавишите, нито отгоре. Добре е да го оставите обвито в опаковъчната хартия и даже да го покриете с чаршафи. Обикновено от любопитство и нетърпе­ние всички се натрупват около пианото, опитват го, разтварят го от­всякъде, без някой да знае, че тъкмо в този момент пианото може да загуби завинаги тона си и блясъка на политурата си.

Къде да се постави пианото е също много важен въпрос. Пре­ди всичко стаята трябва да има добра акустика. Преместете пианото във всички ваши стаи и ще видите, че то ще звучи различно във всяка една от тях. Най-добър тон то ще има в онази стая, която не е много , малка, няма много килими, пердета и мебели и не е с много нисък таван. Меката мебел, килимите и множеството завеси поглъщат то­на и пианото не звучи така, както в магазина, когато е било купено. Също така, то не звучи еднакво до едната или до другата стена, в единия или в другия ъгъл. Според това, изберете най-подходящото място за него. Ако под пианото непременно трябва да има килим, сложете стъклени подложки, за да го изолират. Не претрупвайте му­зикалната стая с много предмети, картини и украшения. Не покри­вайте пианото с нищо. Не слагайте върху него никакви портрети, статуетки и вази; горният му капак винаги трябва да е свободен, за да се отваря, когато ще ви е нужен неговия максимален тон. Друго важно нещо е пианото да стои далеч от печката, от прозореца, от стайната и балконската врата. При проветряване, отваряйте далеч­ните от пианото прозорци. Парното отопление е извънредно вредно. То напуква политурата и изсушава вътрешността на инс­трумента. Най-много пострадват капсулите, винтовете и дървените

части. Затова в стая с парно отопление непременно трябва да се пос­тавя съд с вода за изпарение. Трето нещо е — пианото да се постави до вътрешна стена, зад която има стая или коридор. Едва уловимата влага от външната стена се просмуква в пианото и го поврежда. Раз­стоянието между пианото и стената да е най-малко 10 сантиметра.

Върху пианото не трябва да падат слънчеви лъчи, защото от тях политурата изгаря. Ако няма никакво място, освен това, където падат лъчи, пердето на съответния прозорец трябва винаги да бъде спуснато.

Прахът много вреди на механизма. Стаята, в която е пиано­то чистете не с метла, а избърсвайте с влажна кърпа или с прахосму­качка . Лятно време не отваряйте прозорците през деня, за да не влиза прах. За предпазване от молци поставяйте всяка година пресен наф­талин в торбички: две торбички горе в двете страни на механиката, така че да не пречат на движението на чукчетата, и две торбички до­лу в подножието (зад капака), където са педалите. Когато идва акордьорът, накарайте го да изчисти праха от механизма и клавиатурата.

Най-големият враг на пианото е лошият акордьор и ло­шият техник. Един неопитен акордьор може да повреди за един час новото пиано. Той може да разклати винтовете от незнание да навива ключа, така че след това пианото да не може да държи строй. По-добре е да държите пианото дълго време неакордирано и непоправено, отколкото да предоставите пианото в ръцете на лошо акордьори. Запомнете, че ново пиано трябва да се акордира по-често, а старото само да се поддържа. Поддържането на пианото е необходимо: пър­во, за да се продължи неговият живот и второ, за да е приятно да се свири на него. Препоръчват се най-малко две акордирания на година­та. Това се изисква, за да се запази винаги едно и също напрежение на струните, а от това и на цялата конструкция на пианото.

При малки дефекти на пианото можете да си бъдете са­ми полезни. Ако скърца педалът, снемете долния капак, из­чистете хубаво праха и, като опитате, натискайки с ръка педалите, ще разберете откъде идва скърцането. Намажете това място с грес или машинно масло и ще видите, че скърцането ще изчезне. Ако има търкане между дърво и дърво, намажете това място със сух сапун. Ако се чува някъде дрънкане (обикновено при удрянето на един и същ клавиш), потърсете причината в звънтенето на някой метали­чески предмет, намиращ се върху пианото или наблизо до него. По­някога звънти задната телена мрежа на гърба на пианото. Прикрепе­те парцалче на това място, за да премахнете трептенията. Поняко­га деца изпускат предмети в механиката на пианото. Отво­рете горния капак и потърсете: ще ги откриете. Ако са паднали зад механиката, отвийте големите винтове на последната, наведете ме­ханиката напред и извадете предметите.

Клавишите от слонова кост пожълтяват от потта на ръ­цете и от затворения, запарен въздух. Карайте всеки, който свири, да си избърсва ръцете, ако са потни. Децата винаги да си измиват ръцете, преди да свирят. Отвреме навреме изчиствайте белите кла­виши с малко влажна кърпа, след това непременно със суха. Добре се чисти с намазано със спирт парцалче, но е опасно да не засегнете чер­ните клавиши, политурата на които ще се развали от спирта. Стари пожълтели клавиши трябва да се почистят от специалист: нео­питната ръка може само да ги развали. До долу пожълтели клавиши не могат да се избелват. Избелването е химическа процедура и не може да се поверява на когото и да е.

— Бършете политурата на пианото винаги с мека фланелена кър­па. Никога не чистете пианото с кърпа, потопена във вода, спирт или олио. Петна по политурата могат да се чистят само с политури от фабрики за пиана. Тази работа е трудна и фина и не може да се напра­ви от обикновен дърводелец.

Comments are closed.