ШРИФТ. ВИДОВЕ ШРИФТОВЕ

  1. 1.       Шрифт (Font)

Шрифтът (font) е пълна колекция от букви, препинателни знаци, цифри и специални символи с определено начертание (type face), тегло (weight) – нормален, удебелен или олекотен и поза (posture) – изправен или наклонен (курсив).

  1. 2.       Начертание (type face)

Начертание – специфично оформление на даден шрифт. Най-общо шрифтовете могат да бъдат събрани в три основни групи – серифни (serif fonts), без серифни (sans serif fonts) и декоративни (artistic fonts).

Серифен шрифт – Times New RomanСерифен шрифт – Courier NewСерифен шрифт – CenturyСерифен шрифт – Bookman Old Style

а) серифни (антиква) шрифтове – serif fonts – имат допълнителни декоративни чертички по краищата си. Украсените елементи на серифните шрифтове могат да имат най-различна форма, вкл. и кръгла. Тези шрифтове се използват навсякъде. Не са подходящи за текстове с малка височина на буквата, или за негативни текстове, защото тогава са по-трудно четими.

Безсерифен шрифт – ArialБезсерифен шрифт – CalibriБезсерифен шрифт – Century GothicБезсерифен шрифт – Tahoma

б) безсерифни (гротескови) шрифтове – sans serif fonts – имат прави очертания без допълнителни чертички. Поради по-добрата им четимост могат да се използват за текстове с малка височина на буквата или негативни текстове.

в) декоративни (свободен стил ) шрифтове – (artistic fonts) – разработват се основно за рекламни или декоративни цели. Към тях се отнасят ръкописните шрифтове. Те са по-трудно четими от стандартните шрифтове и е желателно да се използват с по-голяма височина на буквата. По принцип не са особено подходящи за основни текстове.

Декоративен шрифт – MistralДекоративен шрифт – Monotype CorsivaДекоративен шрифт – Segoe Script
  1. 3.       Семейство шрифтове (Font Family)

Шрифтовете се обединяват в шрифтови семейства по общи стилови признаци:

ü  нормален шрифт (plain, normal);
ü  получер (bold);
ü  наклонен или курсив (italic);
ü  получер курсив (bold italic);
ü  олекотени (light);
ü  силно олекотени (extra light);
ü  удебелени (heavy, large, black);
ü  кондензирани (condensed);
ü  други.
  • 4.       Видове букви. Елементи на буквата (Font Elements)

а) видове букви

  1. Главни (caps)
  2. Малки (редовни) – small
  3. Високи (ascender)
  4. Ниски (descender)
  5. Дълги

б) елементи на буквата  

  1. Хаста (stem) – основна или главна греда – обикновено са широки и отвесни – Н, Р, П, Е и т.н.
  2. Допълнителни греди (hairline)

ü  хоризонтални греди – съвпадат с линията за писане – Б, Г, Е;

ü  полегати греди – И, М

  1. Съединителни греди – свързват две греди

ü  хоризонтални (crossbar) – А, Д, Н, П, Ц

ü  полегати – М

  1. Кръгли части (oval) – О, Ю
  2. Полуовал (bowl) – В
  3. Вътрешна форма на буквата, око (counter) – формата на пространството, обградено от гредите на буквата
  4. Къси малки букви (small) – х, м, н
  5. Горна дължина на малките букви (ascender) – продълженията на главните греди на малките букви – б, ф, в
  6. Долна дължина на малките букви (descender) – продълженията на главните греди на малките букви – р, у
  7. Сериф (serif)
  8. Черти за свързване (spur) – в ръкописните шрифтове
  9. Опашка (tail) – Щ, Ц
  10. Гръб или гръбнак (stress) – горната извивка С
  11. Свръзка (Joint) – мястото където се съединяват две греди
  12. Точка (dot)- I, j
  13. Ъгъл (angle) – мястото на пресичане на две греди
  14. Аксанти и диакритични знаци (accent) – Л, А, Д, Ф

 

  1. 5.       Граници на шрифта

 

Всеки шрифт има няколко граници.

Едната е височината на реда – кегела (font size) – това е разстоянието между линиите А и Е.

Втората е горната линия на главните букви (cap-height) – В. Обикновено до тази линия достигат и високите букви.

Третата е горната линия на малките букви (x-height) – С.

Четвъртата граница е базовата линия (baseline) – D. Това е линията, на която стоят главните и малките букви.

Петата е долната граница на шрифта – Е. До нея достигат камшичетата на ниските букви.

  1. 6.       Кегел

Кегелът е един от основните показатели на шрифта. Това е големината на буквата – type size или font size. Измерва се в пунктове. Според англоамериканската система Пайк (Pica) 1 пункт = 0,353мм.

Най-често срещани стойности в практиката са между 8 и 12 пункта. От оловната ера са останали имената на различните шрифтови височини:

3 пункта – брилянт (brilliant)

4 пункта – диамант (diamond)

5 пункта – перла (pearl)

6 пункта – нонпарей (nonpareil)

7 пункта – миньон (minion), колонел (colonel)

8 пункта – петит (petit)

9 пункта – боргис (borgis)

10 пункта – гармонд (garmond), корпус (korpus)

11 пункта – философи (philosophy)

12 пункта – цицер (cicero), пика (pica)

14 пункта – мител (mittel)

16 пункта – терция (tertia)

18 пункта – парагон (paragon)

20 пункта – текст (text)

24 пункта – два цицера или двойна пика

28 пункта – двоен мител (doppel mittel)

36 пункта – канон (kanon)

42 пункта – голям канон

48 пункта – квадрат (quadratus)

54 пункта – голям мисал (missale)

60     пункта – сабон (sabon)

  1. 7.       Кърнинг (Kerning)

 

Кърнингът (Kerning) – е разстоянието между двойка букви. Програмите за предпечатна подготовка позволяват за всеки шрифт да се настрои автоматично кърнинга за различни двойки знаци.

  1. 8.       Тракинг  (Tracking)

С тракинг (Tracking) се означава междубуквеното разстояние. Измерва се както кърнинга.

  1. 9.       Лединг  (Leading) или дурхшус (Durchschuss)

Лединг  (Leading) е междуредовото разстояние. Това е разстоянието между базовите линии на редовете. Измерва се в пунктове. Прието е ледингът да е равен или по-голям от височината на буквата (кегела).

  1. 10.   Видове компютърни шрифтове 

Компютърните шрифтове можем да ги разделим основно на три типа: растерни (bitmap fonts), векторни (vector fonts) и контурни (outline fonts).

а) растерни шрифтове – всеки символ се представя като правоъгълник, изграден от поредица от точки (dots, pixels) с цвета на буквата или фона.

Недостатък при тези шрифтове е, че за всяко начертаване или размер трябва да се зарежда в паметта на компютъра пълен набор от символи. Тези шрифтове не са мащабируеми, т.е. при увеличаване на кегела до размер, който не е зареден в паметта, ще се получи нежелано назъбване на наклонените части на буквата (aliasing).

б) векторни шрифтове – символите се изобразяват като съвкупност от прави и дъги с техните координати. При тях е възможно мащабиране, т.е. няма нужда от отделен шрифт за всеки размер. Такива шрифтове се използват от някои чертожни програми.

в) контурни шрифтове – основно използвани. Наричат се и векторни. При тях символът се изгражда от контури, създадени с помощта на вектори. По този начин шрифтовете могат да бъдат  мащабирани с произволна височина на буквата.

  1. 11.   Мерни единици (Measures)

а) Инч (Inch)

1 инч (inch) = 1” = 2,54см

                б) Пункт (Point) – особено популярна в полиграфията. Има два вида пунктове – в зависимост дали се използва системата Дидо (Didot), или системата Пика (Pica), още Пайк.

Според системата Дидо 1 пункт = 0,376мм. При системата Пика 1 пункт = 0,353мм. Съкратеното записване на 1 пункт е 1pt или 1pl.

в) Пика или Пайк (Pica)

1 пика = 12 пункта = 4,23мм

Съкратено се записва 1p.

г) Милиметър (Milimeter)

1мм = 1mm

д) Сантиметър (Centimeter)

1см = 1cm

е) Цицер (Cicero)

1 цицер = 4,552mm = 1c

ж) Агит (Agate)

1 агит = 5⅟4 пункта = 1ag

С него се измерва височината на колоната в рекламните карета.

Сравнителна таблица

 

  1. 12.   Допълнителна информация

а) принтерна точка (Dot)

Съвременните лазерни принтери отпечатват изображението с помощта на стотици малки черни точки тонер. Тези точки са с фиксирана големина и тяхната форма не може да се променя. За това колко добър е един принтер, съдим по броя точки, които може да отпечата в един инч – това е разделителната способност, или резолюцията (resolution) на принтера. Тя се измерва в точки на инч (dots per inch или dpi). Колкото по-голяма е разделителната способност на един принтер, толкова по-качествено изображение може да се получи от него. В момента най-популярни са принтерите с 600dpi, но по-добре би било, ако можете да си позволите принтер от 1200dpi.

б) полутонова (Spot)

Как само с черните точки на принтера могат да бъдат възпроизведени сивите полутонови илюстрации?

Този проблем е бил решен с помощта на растерна решетка – филмът с изображението се експонира върху светочувствителна плака, пред която е поставено стъкло с много фино гравирана върху него решетка. В резултат на дифракцията на светлината, преминаваща през решетката, изображението се експонира върху плаката като черни точки с различни размери.

Стъклото с решетката е наричано растер или растерна решетка. Самия процес е познат като растеризация. Растер се нарича не само стъклата с решетката, но и полученото изображение. За растер се среща и името screen, а самия процес – screening. Отпечатаното изображение е изградено като решетка от полутонови точки.

Когато човек гледа от определено разстояние съвкупност от черни точки, между които има известен бял просвет, неговите очи сумират информацията от черното и бялото и в крайна сметка предават едно усреднено изображение, което е процент от сивото. Колкото повече е бялото в тази група, толкова по-светло сиво виждаме. Благодарение на тази способмност на човешкото зрение черните полутонови точки, които са с различни размери, формират различни зони на сивото. Този процес на преобразуване се нарича halftoning, оттам и самите сиви изображения са наричани полутонови (halftone).

в) връзка между принтерни и полутонови точки

Полутоновата точка (spot точка) е клетка, изградена от точки. Когато принтерът отпечатва полутонова точка, тази клетка се изгражда от равномерните по големина и разстояние принтерни точки. Но в зависимост от това колко тъмно сиво трябва да възпроизведе полутоновата точка, има повече или по-малко принтерни точки. Например за бял цвят – няма да има нито една принтерна точка, за 10% сиво – 10% от пространството на полутоновата клетка ще бъде запълнено с принтерни точки, за 50% – съответно 50% от пространството и т.н. При черен цвят – цялата клетка на полутоновата точка ще бъде запълнена с принтерни точки. Т.е. изображението, което виждате отпечатано от печатащото устройство се състои от решетка, изградена от полутонови точки, които от своя страна са изградени от принтерни точки.

г) линиатура (Lpi)

Освен разделителната способност на печатащото устройство има и още една характеристика, от която зависи качеството на изображението. Това е линиатурата. Тя показва честотата на полутоновите точки за единица мярка (най-често инч). Измерва се в линии на инч (lines per inch или lpi). Може да срещнете и линии на сантиметър.

При линиатура 100lpi ще имате 100 полутонови точки на инч вертикално и хоризонтално. Полутоновата точка се изгражда като решетка от принтерни точки (чиято честота се задава като брой точки на инч). От своя страна изображението при печат се формира от честотата на полутоновите точки на инч. Колкото по-голяма е клетката на полутоновата точка, толкова повече степени на сивото може да бъдат възпроизведени. Ако имате полутонова точка, изградена от квадрат с по 16 точки, ще можете да възпроизведете общо 256 степени на сивото (всъщност 257 – заедно с бялото).

Приемаме, че имаме принтер с разделителна способност 600dpi. Ако разделите тези точки на 16, за да видите колко линии ще трябват, за да достигнете максимума от нива на сивото, ще получите 37,5. Но линиатура със стойност 38lpi е неприемлива, защото полутоновите точки ще бъдат много големи и видими. Приемливата стойност за линиатурата в този случай е между 60 и 85lpi. При по-голяма линиатура точките ще са по-малки, но ще се изграждат от по-малко принтерни точки и ще възпроизвеждат твърде малко нива на сивото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *