Когато сами искаме да се снабдим с някои по-често употребявани, несъдържащи отровни вещества билки, са ни необходими познания не само за точното им идентифициране и разпознаване от други близки видове, но и за правилното им събиране, пречистване, сушене и съхранение. Трябва да се знае в коя част от лечебните растения се съдържа най-голямо количество от действуващите вещества, тъй като те не са равномерно разпределени в цялото растение. В някои видове те са локализирани (натрупани) в листата, в други— в корените, коренищата, корите, цветовете, плодовете, семената или стръковете, и те поотделно трябва да се събират. Тези растителни части (дроги) се използуват за приготвяне на лекарства.
Събиране на билките. Отделните части на растенията трябва да се събират в такъв период на развитие, когато в тях са натрупани най-големи количества фармакологично действуващи вещества. Този период се определя на базата на
няколкогодишни проучвания. Календарните срокове, които често се дават в различни помагала по билкосъбиране, са само ориентировъчни и са в зависимост от района на събиране и времето, и обикновено дават известни отклонения.
Събирането трябва да се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на утринната роса. От особено значение е периодът, през който се извършва брането. Така например надземните растителни органи (листа, цветове, стръкове) се берат в период на цъфтеж на растението. Подземните органи (корените, коренищата, грудките и луковиците) — през пролетта преди започване на вегетацията или през есента, когато тя е към своя край. За някои растителни видове има значение дори през коя част на деня се извършва събирането. Например за растението напръстник е намерено, че най-подходящи часове са следобедните, когато то е най-богато на сърдечно действуващи
гликозиди.
При ръчното бране тревите, листата и цветовете се поставят в по-плитки кошници, като не трябва да се притискат и бързо се пренасят за сушене.
Събирането на диворастящи растителни видово трябва да се извършва разумно, като не се унищожава цялото находище, особено когато се събират подземни части. При събирането на билките се употребява прост, но удобен за работа инвентар: ножове, градинарски ножици, лопати, търнокопи, специални гребени за събиране на лайка и др.
Както вече споменахме, различават се няколко основни групи растителни части, прилагани в лечебната практика, при събирането на които трябва да се знае и следното:
Цветните пъпки — gemmae, се събират рано през пролетта, през месеците март и април, по време, когато са силно набъбнали, но не са се разпукали, тъй като тогава са най-богати па биологично активни вещества. При събиране на пъпки
от бреза, топола и др. се отрязват клонките, завързват се на снопчета и се сушат, след което се оронват и отделят само пъпките. Боровите връхчета се отрязват с нож на групички по няколко. Поставят се в кошнички, без да се притискат.
Листата — folia, се събират или в началото, или по време на цъфтене и по изключение в период на плодообразуване. Събирането на листата, докато не са напълно развити, не е рентабилно, макар че тогава някои листа са богати на
действуващи вещества. Ранното събиране па листата обикновено изтощава растението. Ето защо се пре-поръчва да се събират розетъчните, долните и средните листа на стъблата. Избягва се брането на променили естествения си
цвят или проядени от насекоми листа. Берат се чрез откъсване от стъблото или отрязване на клонки, които се изсушават и след това листата се отделят чрез очукване (мечо грозде). Събират се заедно с дръжките (напр. татул, градински
чай, коприва, подбел, ягода, иглика и др.) или без дръжки. Поставят се в кошници и бързо се разстилат за изсушаване.
Цветовете — f lores, се събират в началото на цъфтежа. Те могат да бъдат отделни цветове, цели съцветия (лайка, невен) или отделни части на цвета (лопен — само венечните листа, слънчоглед — само езичестпте цветчета). Берат се ръчно, понякога се ползуват специални гребени (лайка) или ножици, поставени на специални дървени поставки за откъсване на клонки от високи дървета (липов цвят).
Стръковете (треви) — herbae, се събират в периода на цъфтене чрез отрязване на стъблата с нож или сърп на около 15—20 см от върха надолу. Не бива в никакъв случай да се изскубва цялото растение от почвата. Стръковете се навързват на снопчета и се сушат.
Плодовеи семена — fructus еt semina. Сухите плодове и семена се берат напълно зрели, но при някои видове, за да се избегне разпиляването на семената, се препоръчва беритбата да става преди пълното узряване. Понякога се отрязват целите съцветия с плодчетата, правят се снопчета, оставят се да доузреят, след което се очукват и пресяват през сито. Сочни плодове и ягоди се събират рано сутрин или вечер при захлаждане.

Корите — cortices, се събират през пролетта, когато движението на соковете на дърветата е засилено и лесно се отделят от дървото. Най-добре е да се събира кора от млади стебла и клонки с ножове от неръждаема стомана, като се правят надлъжни нарези до 30см, конто в краищата се съединяват с напречни прерязвания, а кората се сваля във вид на жлеб или улей. За медицински цели трябва да се събират само кори от млади клони.
Корените, коренищата, грудките и луковиците – radices, rhizomata, tubera bulbi, се изкопават през есента, когато цялата надземна част е увяхнала, или рано през пролетта, преди да е почнал растежа на растението. След това корените и коренищата се почистват от пръстта, измиват се бързо с течаща студена вода и се отстраняват остатъците от стъблата. За подземните части на някои растителни видове има специални изисквания при преработката (грудки от салеп, корени от ружа, сладък корен, коренище от акорус и перуника се обелват от външната кора).
Пречистване. След събиране растителните части се подлагат на т. нар. първична обработка или пречистване. Целта на тази манипулация е да се отстранят случайно попадналите странични примеси или други части от същото растение, избелели или потъмнели части, нападнати от насекоми п др. Грудките от салеп се потапят за кратко време в кипяща вода за инактивиране на ферментите и отстраняване на възможността за поникване.

Сушене. От правилното н своевременно проведено сушене до голяма степен зависи качеството на лечебните растения и запазването на тяхната лечебна стойност. Чрез сушенето се отстранява водата oт растителните части, която за свежите листа, цветове и треви достига до 85%, а за корените — до 45%. При сушенето в тъканите на растителните органи настъпват дълбоки изменения. Това е процес на изпаряване и отстраняване на влагата, който води до консервиране на дрогите, тъй като се задържа действието на ферментите, под чието влияние най-често настъпват нежелателни промени в техния химичен състав. Ферментното въздействие е вредно при лабилните сърдечно действуващи гликозиди, при някои алкалоиди от естерен тип, съдържащ се в представители от сем. Solanaccae, при дроги, съдържащи индолни алкалоиди
(като зимзелен, ръжено рогче), дъбилни вещества и др. В тези случаи ферментните процеси водят до промяна или разпадане на лечебните вещества и до намаляване или изчезване на лечебния им ефект. Колкото влагата по-бавно
се отделя от дрогите, толкова по-активно протичат ферментните процеси в тъканите. Правилното сушене трябва да е съобразено с характера на действуващите съставки на лечебните растения. То се провежда бързо при установена за вида
температура. Обикновено нагряването не трябва да превишава 50—60°С, само при сочните плодове температурата може да се повиши до 80°С, което позволява съхраняване на витамините. Растителни дроги, които съдържат етерични масла, се сушат разстлани на по-дебел пласт, бавно, при температура до 30°С. Бавно се сушат и дроги, чийто химичен състав се отличава със стабилност и не се поддава на разпадане под влияние на ферменти.
На пряка слънчева светлина могат да се сушат растителни части, които не съдържат багрила— семена, корени и коренища, кори и др. Листата, цветовете и тревите (надземните части) не трябва да се сушат на пряка слънчева светлина,
тъй като се обезцветяват и не се допускат за употреба. Бавното сушене се извършва на открито или в приспособени за тази цел помещения. Това е най-достъпният и лесно изпълним начин на сушене. Растителните части се разстилат на тънък пласт върху брезент или хартия, или в специално приготвени дървени рамки с мрежесто дъно, които се поставят
една над друга. Сушенето на сянка под навеси или на таван при добро проветряване става бавно, но се получава качествена растителна суровина, която е с много добър външен вид. и непроменено лечебно действие. Ако растителните части, най-често корени и коренища, се събират през есента, когато слънчевите лъчи са слаби, когато времето често е влажно и при естествени условия сушенето е затруднено, могат да се използуват специални сушилни или сушилни, изградени за сушене на плодове (сини сливи и др.). Малки количества суровина (подземни органи) могат да се сушат при домашни условия във фурничката на печката при температура до 60°С. Не е необходимо тук да се спираме на голямото разнообразие от сушилни с различни топлинни източници, които се конструират за сушене на големи количества билки.
Сушенето се смята за завършено, когато растителните части (кори, корени, коренища) са загубили еластичността си и при чупене издават звук, а листата и цветовете — когато при стриване образуват фин прах.

Съхранение. Сухите растителни части се опаковат в торбички от плат или хартия, в стъклени банки или в металически кутии. Последните се ползуват особено често за съхранение на растителни суровини, които съдържат етерично
масло. Едно от главните изисквания е изсушените лечебни растения да се съхраняват в сухо, проветриво и чисто помещение. Не бива да се забравя, че когато те са сушени при обикновена температура (без загряване до 60°С), действието на ферментите само е задържано и при овлажняване отново се създават условия за тяхното активиране и протичане на разпадни процеси на химичните вещества в растенията. Необходимо е съхранението да става при условия, при които билките се запазват непроменени по външен вид и по съдържание на лечебните вещества. За тази цел всички неблагоприятни фактори на външната среда — влага, пряка слънчева светлина, липса на проветряване, трябва да бъдат
отстранявани. В противен случай дрогите овлажняват, добиват дъх на плесен, могат да загният и често ги нападат различни вредители — насекоми, червеи, гризачи. Силно действуващите дроги трябва да се съхраняват отделно от останалите. Същото се отнася и за ароматните, които трябва да бъдат отделно от неароматните.
Срокът за съхранение на листа, цветове и треви обикновено е по-кратък от този за кори и коренища и е даден в статиите на Държавната фармакопея за официалните дроги и в наръчниците на билкосъбиране за неофициалните или в Българските държавни стандарти.

Из „Билките във всеки дом“

Проф. ДУШКА СТАНЕВА, к.м.н., доц.ДИАНА ПАНОВА, к.ф.н., н.с.I ст. д-р ЛИЛЯНА РАЙНОВА, ИВАН АСЕНОВ, к.ф.н.

2 Comments

  • Благодаря ви за статията. Така от страни погледнато изглежда лесно да набереш и да съхраниш конкретни билки.Но ще питам всеки след като е обикалял из планините и намирайки точните билки как ще се чувства след тези походи и бранета. А след това не е достатъчно просто ей така да се сложат на едни вестник и да се изсушат.Тук ни пишете много полезни неща и се радвам, че намерих вашите съвети.Дано пак пишете.

  • Тази ваша статия е доста полезна.Вече би трябвало да сме събрали нужните билки и да сме ги сложили да съхнат.Не е нужно да си купуваме видове чай да речем като можем и сами да наберем мащерка или лайка или шипки и да си приготвяме още по здравословен чай,който да ни топли през зимните дни.Надявам се да ни пишете още и за различни рецепти, с които бихме могли и да се лекуваме при лека настинка да речем.Много ми харесва как добре сте ги опаковали в тези малки кутийки, много красиво стоят и като аксесоар в интериора.

Вашият коментар