Проблемът с наркоманиите в България датира едва от преди 30години макар ,че наркотичните вещества са познати в нашите земи от столетия.Още от времето на Османската империя наркотични вещества са отглеждани  и утребявани на територията на Балканите.  Повечето от явленията свързани с младежките наркомании датират от последните десетина години когато получават най- широко разпространие , както в сравнение с предишните периоди .Като цяло общството не се отнася с достатъчна толерантност към този проблем , затвърждаваики становището , че това е проблем на изпадналите в зависимост а не на цялото общество. Това не е съобразено и с новите изисквания и опасности за обществото.

Проблема добива все по застращаващи размери и по отношение на все по разрастващата се част от хората , който приемат наркотични вещества и падане на границата на възраста на младежите вземащи за първи път наркотици. Тези фактори превръщат проблема във все по разрастващ се и дават основания той да бъде считан за един от основните проблеми сред младите хора.

Пред обществото седят редица нерешени проблеми по отношение на зависимостите  и тяхното добро познаване е важна и реална предпаставка за по-каствено противодействие на тези явления .

Важно място за превантивни действия срещу този проблем  е ролята която ,ще земат педагози , психолози , педагогически съветници и т.н.

Всеки един то тях съобразно със степента си на информираност и подготвеност може  да помогне в различна степен за разрешаването на този проблем .Професионалистите виждат и основата на тези процеси в социалната среда в отношенията между поколенията а не в самите наркотици. Виждат ролята на неформалната група , на протеста срещу обществото на нуждата от себедоказване и реализация .  Подгтвеноста на педагозите и на психолозите тяхната гражданска позиция близките им контакти с младежта им дават уникалната възможност да противодействат на това явление . Колкото по-висока е степента на общуване между ученици и учители , колкото повече учителя е лидер и наставник за учениците  толкова по- голяма ще е степента на въздействие и преодоляване на зависимостите . Все пак ролята на педагозите не е да лекуват или да противодеиствата на наркоманиите за тази цел има специализирани звена и професионалисти. Ролята на психолозите и педагозите е откриването на рисковите фактори и рисковото поведение и справянето с тях в степента на възможностите им. По-важно  е да  се знае ,че когато настъпят неблагоприятни промени в поведението или отношението на даден ученик това почти винаги е признак на настъпващи промени , които могат да се окажат фатални.Важно е да се отбележи ,че съществува група от деца наречена условно “критична маса “ , където приемането на наркотици е по- лесно и гравитирането на деца около тази критична маса или промени в нея са сигурен признак за начално изпадане във зависимости.

Съществуването на наркотиците не е проблем от вчера в редица общества те са заемали най-различно място . В редица примитивни племена употребата на наркотици е била привилегия на по-високите слоеве в общество . В средата на 19 в . дори развити общества на Изтока са водили т.н Опиумни войни за доставкат и разпространението на наркотиците. В нач. на на 20 в. Наркотиците са познати в Европейските общества и се употребяват . Редица подобни случай са описани в литературата . Но тогава трудно може да се говори за масово явление , поради това ,че са слабо познати и почти в индивидуална употреба.
Либералната революция на 50 и 60год.  Води до ново разпространение на наркотиците и заради наложилата се в Европа и Сев.Америка културна обособеност черпеща част от идеите си от Изтока . Времето след 1947год. Води до преоткриване на редица Източни ритуали и ценности особенно широко застъпени в младежките течения. Употребата на наркотици се разглежда като протест на пуританският модел заедно с явления като биит движението , сексуалната революция и различните екологични и пацифистки движения .Търсенето на нови модели на поведение , далеч по емоционални и разкрепостени от тези на поколението между двете световни войни . Това води и до налагането на нови емоционални промени свързани с пушенето на хашиш , халюциногени/LSD/ и др. Постепенно се налага употребата на наркотици . Същите хора , който през 60/70 год. Започват пацифистките движения и хипи-движението през 80 год. ще започнат нова революция в комуникацийте , банковото дело т.н. модел на юпитата . Именно те ще пренесат модела на разкрепостеност и употреба на наркотици и във по- високите и заможни слоеве на обществото естествено вече през през 80год. наркотиците в тези общества ще бъдат далеч по- скъпи като кокаина . Това ще доведе и до обособяване на специфичен пазар на тези наркотици , поглъщаш хора и пари и постепенно превръщащ се вдоходен бизнес.

 В българия могат да бъдат характеризирани няколко основни етапа в развитието на наркоманиите .

Първият етап епрез средата на 60 год. броят на хората е малък и това са предимно зависимости от медикаменти съдържащи опиати.

Вторият етап е през средата на 70 год . тогава броят на наркоманите е по-голям и вечеосвен медикаменти се приемат и психиатрични медикаменти.

Третата вълна е в края на 80год. когато в българското общество се появявят тенденци същиствували в Европа през по- ранннен етап съчетано с икономическата разруха и загубата на или по-точно кризата на традиционните цености този модел увлича значителин брои хора.

Страшното е ,че успоредно с драстичното увеличаване на броя на зависимите рязко нараства и долната граница на първите случаи на употреба или дори на зависимост.Появявят се и първите настроики в обществото за преодоляване на този проблема макар и с много отклонения . Наркоманията е неизлечима. За хората, употребяващи наркотици той придобива окраската: “Наркоманията е неизлечима, затова няма смисъл да се боря, а и така ми е по-приятно да живея.” Когато родителите приемат, че наркоманията е нещо нелечимо, свалят от себе си отговорността да полагат грижи за своите деца, посегнали към наркотиците. В много близка позиция са и обществените нагласи. В нашата работа насочваме вниманието върху това, че е възможен контрол над наркоманията и то за дълги периоди от време – когато се намалява взиманата доза или дори се спира с терапия или самостоятелно. Ние питаме какво всеки в семейството  прави, та случва това.

Друг широкоразпространен мит е, че всичко, което се случва около наркотиците трябва да се пази в тайна и да остава зад стените на дома. Ние подкрепяме идеята, че е важно да се търси подкрепа сред близки и роднини. Колкото повече хора знаят и са заинтересовани да помогнат, толкова повече подкрепа ще получат и вземащият наркотици и семейството.

Трети мит, който често пречи е: “Някой трябва да направи нещо, но не аз.” Така родители и близки търсят как отговорността за трудните моменти да бъде прехвърлена на друг. Това обаче не е продуктивна насока. Ние предпочитаме преформулирането на ситуацията, питайки какво правят и вземащият наркотици и семейството та сами повлияват върху намаляването и/или спирането на наркотика. Подобна ориентация им подсказва за начини на справяне, които могат да използват и сами, без чужда помощ.  

Видовете и групите на наркотичните вещества са строго определени и могат да бъдат разгледани в следният ред.

Халюциогените:

  • LSD-25 е най-разпространеният , предизвиква превъзбуда объркване и чувство за преследване прекъснат контак с дейсвителността.
  • Мескалин
  • Псилоцибин “магическа гъба”

НАРКОТИЧНИ АНАЛГЕТИЦИ :

  • Опиум
  • Кодеин
  • Морфин
  • Метадон с легализирана употреба като временен заместител на по-силни дроги
  • Хероин

СЕДАТИВНО  – СЪНОТВОРНИ  И ТРАНКВИЛИЗИРАЩИ СРЕДСТВА

СТИМУЛАНТИ

  • Анфетамини
  • Кокаин
  • Канабис
  • Марихуана
  • Хашиш
  • Масло от хашиш

Разтворители и инхалатори

Вашият коментар