Граници

07.12.2010

Всеки ден, всеки час, всеки миг от живота си преминаваш или се спираш пред граници, граници, поставени ти от живота, възникнали тогава, когато най-малко очакваш.

Станала веднъж майка, ти започваш да преодоляваш все повече и повече граници… и като такава получаваш най-добрите уроци, но струващи най-скъпо.  Така е устроен животът, че просто няма как нещо да пропуснем.  Това, на което най-много се чудим, ни се стоварва на главата със сила, която се оказва невъзможна за конторлиране. И в този миг разбираме, че не всичко може да зависи от нас. Тук се появават границите!

Започва се!

Бременна си – дрехите ти омаляват, дали да сложиш неминуемия гащеризон, или можеш да разчупиш стила с нещо, което не те прави обезформен балон! Коремът ти става огромен, караш кола, а той опира във волана – няма ли да спреш?! Ходиш на гимнастика за бременни – до кога?! Ще вземеш да родиш там?! Подготовката за детето – какво да купя, кое ми е излишно?! Малки кахъри, малки граници за преодоляване!

Ще раждаш – къде! как! с кого! Границите стават по-големи и по-важни! И тук за първи път прозира истината – не винаги си господар на собствената си съдба! Искаш нещата да станат възможно най-естествено – не се получава! Искаш да ти дадат детето веднага след раждането – невъзможно!  Искаш да не му дават сухо мляко – никой не те слуша! Някои граници и да искаш, никой не ти позволява да преодоляваш, просто се намира човек да реши вместо теб! Това обаче  няма да продължи дълго си мислиш!

Прибираш се вкъщи, в твоето царство, и вземаш нещата в ръце!  Предварително знаеш как ще гледаш детето си, но си избрала модел много различен от този на твоите родители – е, нови граници, които трябва да преминем и такива, които трябва да запазим.  Не стига че току що си родила, бушуват хормони отвсякъде, започваш нещо толкова ново и в същото време толкова важно, че светът ти се вижда малък, ами трябва и да водиш политика, така че всички да са доволни, но и на твоите планове да не навредят. Всеки изминат ден има нещо, което да предизвиква интерес  сред родата, но в крайна сметка нещата бавно се поуспокояват след като става ясно, че детето е добре, расте, развива се нормално и … въпреки методите ти, все пак си добра и всеотдайна майка, даже започват да те дават за пример … преодоляна граница, спечелена битка … но точно тази дали ще свърши някога… изморително е, защото все пак всяка поредна борба започва винаги с първа стъпка!

Детенце расте и виждаш, че и с него ще започнеш да си поставяш граници или да нарушаваш такива – понякога се укоряваш, че си поставяш ограничения, обременена от действителността,  която те обгръща, друг път смяташ, че е време да се спреш – може би прекаляваш?!  Но винаги си сигурна, че като майка дълбоко в себе си знаеш кое е най-доброто за твоето дете и по всяко време можеш да се поспреш и да послушаш сърцето си – твоето пристанище, в което пускаш котва, вярвайки, че природата в своето съвършенство не случайно те е направила майка и ти е дала силата да отгледаш живот!

Вашият коментар