В размирните времена на протести, негодувание, нелепо управление и безброй грешки за сметка на цял един народ, същият този народ пази в себе си духа на отминали времена, наситени със същина, с истина и с ценности! В сърцето на Средна гора, в размирното село Оборище, за което историята ни разказва много, народът като че ли не се е променил съществено от онези времена. Като казвам, че не се е променил, имам предвид това, което хората носят в сърцата си, и силата на духа, който живее в тях!

Седемнадесетгодишен младеж прави макети на стари къщи, участва във възстановки на сцени от турско робство, рисува икони върху керемиди, занимава се с какво ли още не… Да, талантливи деца много и навсякъде из страната, но аз ви разказвам за един от тях, който не носи само талант, а търси истинското в това, което прави, и нещата му носят послания! Разликата между него и  масата народ днес и особено с тази част, която се стреми към власт, е, че едните искат без да положат усилия, без да имат нужните знания, да стоят на важни постове в страната, докато такива като Жельо Пелтеков от село Оборище работят усилено не за да спечелят първото място на всяка цена, а за да покажат на себе си и на другите същината, която пропускаме, и да припомни нещата, които забравяме.

При случайна среща в същото село между моята племенница и една братовчедка (първата на 5, а втората на 8 години) става ясно, че и двете играят в театрални школи главни роли. Едната обаче играе в Пловдивския край Палечка на Андересен (беше прекрасно представление, поклон пред работата на учителките), другата – в Панагюрския край, играе Райна Княгиня. Първата участва в прекрасна детска приказка, втората е Рада Госпожина от „Под игото“. Това е духът, който се предава от поколения на поколения и на който не се позволява да изчезне! Не, че децата не са чували за Палечка, но им е чудно как така Андересен е по-важен от Вазов?! Може би Балканът е виновен – той носи спомена, вятърът го разнася по къщите и хората някак си не успяват да забравят за своите предшественици, стремят се да ги почетат, да ги уважат, да са като тях! Учат много, любознателни са, пътуват и … не забравят!

Възможно е някъде по върховете между управниците ни да има един такъв като Жельо Пелтеков, но ако е така, той се е стопил в масата и неговите послания, неговите усилия и желанието му за истинско спасение на страната ни няма да бъдат чути! Може би отново историята трябва да се повтори и всичко да започне от подобни краища на страната ни, където гората пази за черни дни истинските ни герои.

Автор: Божана Михайлова

Вашият коментар