Има дни от живота ни, когато  създаваме, когато творим  по нещо, към което ще се връщаме хиляди пъти.  Хората, които живеят с миналото си, не умеят да творят! Създават тези, които живеят тук и сега, заради настоящето, заради струйката дъх по заледения прозорец, заради детския смях, заради великите дела, но тук и сега!

Всичко започва от любовта и тя ражда това, което хората наричат ЧУДО!  Когато в този миг от живота си ти домакиньо и майко, мислиш, че нещо ти липсва и че не си изцяло пълноценна или може би изпускаш моменти от живота си, ти не подозираш дори, че пропускаш не това, което нямаш, а това, което е пред теб! Животът трябва да се граби с пълни шепи в този миг! И дори сега да си с домашни дрехи и големи пантофи, ти пак може да сътвориш ценен миг,  който след много години ще топли старото ти, препатило сърце! Най-важният инструмент е в ръцете ти – твоето дете! Чудото на голямата ти любов!  Да, не е като да летиш в космоса, да спечелиш Нобелова награда, да покориш Еверест – не, не е … по-голямо е! Това е изграждането на един живот!Това е твоят миг! Мигът, който никой не може да ти отнеме, ако ти не позволиш! И оставяйки детето си по цели дни постоянно да го гледа някой друг, ти оставяш перото си на друг творец, който вместо теб ще напише история и ще й отреди място в своята библиотека, за да я чете в оригинал, когато си поиска. Колкото и да ти я разказва, тя никога няма да е твоя! Изпуснатото не ще ти принадлежи, каквото и да правиш! Преразказът на книгата никога не може да се сравни с прочитането на самата книга! Да,  понякога дните изглеждат напълно еднакви, но … не е така за тези, които живеят в този миг и сега! Не е така за тези, които имат сетивата да виждат нещата в истинската им светлина! Тези хора не изпускат нищо – те трупат, те разбират, те печелят, те не просто живеят, те създават, те творят!

3 Comments

  • Валентина Карагьозова каза:

    Здравейте Божана,
    Много затрогваща статия „Всеки ден създаваме, всеки ден творим“. Междуличностното общуване е много важно и най-вече в семейството. Получаването на внимание и любов е необходимо както въздухът и водата за всяко същество. Вашето мнение,че който гледа само назад в миналото няма настояще е общоизвестно. Нищо ново под слънцето. По-важно е, че сте формулирали стратегията – „Всеки ден да създаваме и всеки ден да творим!“
    Живият контакт е нещо уникално, в него няма „запис“ и „копиране“, „размножаване“. То е по-по-най-интерактивното преживяване, което не можеш да си доставиш, чрез компютъра. Там сетивата долавят не само картина и звук, но има ли любов и разбиране? Има ли отношение към болката или радостта на другия? Научаваш се на истинските ценности в живота. Другото с което съм съгласна е да знаеш за интересите и вълненията на детето ти, но това с което не съм съгласна е да дишаш във врата му/т.е. да не го отглеждат други хора?/. Училището – други хора ли са? Педагозите – други хора ли са? Можеш ли да си го позволиш този „лукс“ днес да не работиш и да се посветиш като нашите баби, които са били основно домакини, и са отглеждали по 5-6 и повече деца. Цялото семейство с спяло в една стая на постлано на земята. Една образована млада жена, която обича семейството и децата си, не би се чувствала реализирана да си стои само у дома с грижа за дома и децата. Защо? Защото нейното образование не отстъпва на това на съпругът й и без да кариеристка тя иска да се развива и усъвършенства, а така ще даде пример и самочувствие на децата си. Положеният труд в училище не е напразно. Той дава възможнос на личността – било момче или момиче да твори и да работи. Да мисли и да носи отговорност за постъпките си. Единствено „Господ“ е безгрешен. На ценностите обаче децата се учат не само в училище, а повече у дома. Не може да се разчита само на училището – съгласна съм. Защото когато на някой му плащат за да ти гледа детето е – работа и може и да не я върши достатъчно качествено. Във всяка професия има професионалисти има и не до там добри. Майката обаче няма почивен ден. Тя още с раждането е отговорна за възпитанието и образованието на детето си както и бащата. Най-важното за едно дете е да получи любов за да успее! Не съм съгласна обаче да бъде задушено от любовта ни. Да следваме всяка крачка, всяка хапка и всяка една секунда да бъде контролирана на детето ни. То трябва да има свободата също да се научи да твори. Да се научи на самостоятелност, а това дадено доверие от страна родителите дава увереност в способностите му и самочувствие за можене. Нали това искаме ние родителите или може би не всички родители мислят така. Моля за извинение на инакомислещите.

    • BozhanaM каза:

      Здравей, Валентина! Радвам се, че съм успяла да те развълнувам. Смятам, че всичко, което казваш, е точно така. Грижата за децата е нещо прекрасно, но и аз самата не съм спирала да работя, въпреки че имам възможността и си гледам децата за сега. Не съм против детските градини, училищата или други форми на социализиране на децата, а колкото до самостоятелността – тя е задължителна, ако искаме да се справят в живота си. Силата на творчеството всъщност се състои и в това – един текст да въздейства по различен начин на много хора в зависимост от душевното състояние, в което се намира всеки. Доскорошни срещи в нови вълнуващи ни мигове!

    • Крали Марко каза:

      Уважаема, Валентина,
      Радвам се, че сте затрогнали заетото си с професионална реализация сърце 😉 Но не съм съгласен с много от изказаните от Вас тези. Не защото са неправилни, а защото от тях лъха студенина и струи безсърдечие на съвременното ни пропито от сребролюбие и пошлост общество. Не се обиждайте на емоционалните евфемизми, които използвам. Просто наистина смятам, че всяка жена е първо майка, а след това всичко останало. Ако Вас Ви привличат образите на фемениските от 60-те години размахващи горящи сутиени е разбираемо да застъпвате подобни тези. Но Вие сама пишете, че всяка майка трябва да възпита детето си. Съгласете се – това става до 7 години, когато на малкото човече се дават основите на доброто поведение и стил. След това то трябва да усвои обаче и навиците да общува в общество – именно това се постига в колектив. Именно там проличава какво е научило детето в семейството до тогава. Ако трябва да бъда по-точен – там се показва какво е ВИДЯЛО детето в семейството, тъй като в ранните си години децата усвояват чрез подражание.
      Не е „лукс“ една жена да работи и да се развива. Но предполагам сама знаете, че за всеки успех се заплаща определена цена. А когато това е времето, което трябва да бъде отделено на детето, това е прекалено висока цена. И отминалият миг не може да бъде компенсиран след това нито с внимание, нито с подаръци. Докато една майка се развива и „опознава“ в редките отделени на детето си мигове, какво смятате, че прави то докато нея я няма? Вярвате ли, че оставеното без контрол дете не посяга към забранени за него удоволствия? А в съвременното ни общество да си ги набави едва ли представлява проблем.
      Да разчитате на някой, който срещу заплащане ще предаде на детето Ви определени ценности е меко казано наивно. Ценностите са морална категория, която по определение е безценна. Ако Вие определите цена за ГЛЕДАНЕ на детето си, това не означава, че в услугата влиза и ВЪЗПИТАНИЕ. Това е съвсем различен процес. Поради тази причина не можете да правите паралел между заплащане и резултат в този случай. Говорите, че има добри и лоши професионалисти. А с майките как е? Или те като жената на Цезар са извън подозрение по определение 😉 ? Светът е достатъчно пъстър, за да има и добри професионалисти и лоши майки – примери колкото щете.
      Затова смятам, че статията на Божана е превъзходна. Тя ни обръща внимание на простия факт, че ако СЕГА не дадем на децата си цялото си внимание УТРЕ ще бъде късно. И за това няма да има никакво извинение.

Вашият коментар